Българско национално радио © 2021 Всички права са запазени

За Алдо Николай и неговия път в театъра

Снимка: Pixabay

Преводачът Огнян Стамболиев представя автора на комедията „Непознатата дама и чиновникът“:

През годините на соца у нас италианецът Алдо Николай (1920-2004) беше сред немногото разрешени за сцената западни автори. През 60-те името му нашумя особено с комедията „Пеперуди, пеперуди“ с участието на незабравимата Таня Масалитинова. После бяха поставени около десетина от неговите общо 75 пиеси (главно комедии), 50 монолога и 3 адаптации на текстове от класиците Луиджи Пирандело и Лопе де Вега. Той наистина бе плодовит автор и неговият театър се приема и днес с еднакъв интерес и възторг, както от интелектуалния елит, така и от широката публика.

Животът му, особено през първата половина, е труден, изпълнен с превратности. Роден в културно семейство, където театърът е на особена почит, още като съвсем малък, той решава какъв ще бъде пътят му. „Знаех от петгодишен, че ще живея само заради театъра. Бях си направил сам малък куклен театър и по цял ден разигравах куклите-герои, като сам си измислях техните истории и реплики... Беше наистина вълнуващо и бих казал, че детството ми премина безоблачно, щастливо, изцяло под знака на Театъра!“...

По късно ще сподели в интервю пред в. „Стампа“: „Наистина, невероятно чудо е това да измисляш живот, хора, събития, истории, сблъсъци, конфликти, да представяш характери и чувства, при това единствено чрез думите, само чрез Словото! Тук има една необикновена магия, която, мисля, че не може да се обясни и изтълкува. Наистина, едва ли има по-голямо удоволствие да създаваш герои и характери, да усещаш как те се раждат и формират пред теб, как се изразяват, как придобиват своята индивидуалност, своето поведение, как не могат да изоставят своята съдба... Да, Театърът е наистина нещо уникално, удивително. Висше творение на Човека!“

По пътя към признанието Алдо Николай минава за две години през арести в родината си, лежи дори в два концлагера в Германия, заради категоричния си отказ да влезе в Съюза на младите италиански фашисти. През 1945 е спасен и извозен до родината си от съветски войници. После следва литература в университета на Торино. Завършва с дипломна работа върху драматургията на Джордж Бърнард Шоу. За кратко преподава старогръцки и латински в лицей в град Лигуре. Дебютира през 1947 г. като драматург с кратката комедия „Щедрото синче“, отличена с премията „Сан Ремо“. Не успява да я получи лично, но на следващите церемонии присъства, а те са може би повече от 20. Като за своя връх в кариерата си счита избирането му за председател на Съвета международната конфедерация на авторските съюзи и създаването на спецкурс, посветен на творчеството му в Колумбийския университет, Ню Йорк.

Но в началото на кариерата си преживява още няколко превратности на съдбата. След премиерата на комедията „Войникът Пичико“ с участието на Джан Мария Волонте (постановка на Стрелер в Милано) е обвинен за „обида към италианската армия“. Пиесата е свалена от цензурата, а Николай е заплашен със съд и затвор. Тогава той излиза смело с контраатака срещу своите цензори и военното министерство. Успява да спечели общественото мнение – публиката обгражда театъра и настоява пиесата да се играе. Този скандал увеличава популярността му.

След втората голяма награда за драматургия – „Сипарио“, на престижното издателство от Милано „Бомпиани“, Алдо Николай е вече признат сред културните среди в Италия. Външното министерство го забелязва и го изпраща като културен аташе в Колумбия, а след това и в Гватемала, където става професор по италиански и литература в университета „Сан Карлос“. За четирите години в тази малка латиноамериканска република написва няколко пиеси, които биват поставени с голям успех в Рим и в „Пиколо театро“ на Джорджо Стрелер, Милано.Завърнал се в Италия, започва работа в РАИ като редактор, сценарист и продуцент. Междувременно адаптира за Радиото редица класически опуси на Балзак, Текери, Достоевски, Стендал, Толстой. По това време е вече известен и в Европа, двете Америки, Япония, дори и в СССР, където големият Евгений Товстогонов поставя пиесата му „Синьор Марио твори пиеса“. През 60-те и 70-те (след като е приет официално от Москва като „критик на буржоазните нрави”?!) е вече и у нас, та и до днес, с поредица успешни постановки на: „Махалото“, „Коктейл“, „Госпожа Стихийно бедствие“, „Червени рози“, „Не си ли яздила камила?“, „Непознатата дама и чиновникът“ и още много други. Просто няма професионална, а също и самодейна българска театрална сцена, където негово слово да не е прозвучало.

С тънка ирония и сдържан песимизъм Алдо Николай изгражда своите сюжети, герои и диалози. Майсторството му е не само при изграждането на оригиналните, бих казал типично негови парадоксални интриги, както и в живите, пълнокръвни образи, но в това, че зад комизма често пъти се крие и едно многообразие на плановете, сред които нерядко и трагизъм. Бих казал, че този необуздан, неподвластен на обичайните закони и рамки театър, изпълнен с много фантазия, с жива, пулсираща енергия, съвсем не е моралистичен като театъра на неговите велики учители – Голдони, Лопе де Вега, Шоу. Тук откриваме следи от италианския неореализъм, от Театъра на Абсурда, но всичко е определено негово, лично „ала Алдо Николай“.

Огнян Стамболиев


 
Акцентите от деня са и в нашата Фейсбук страница. Последвайте ни. За да проследявате всичко най-важно в сферата на културата, присъединете се към групата БНР Култура.
ВИЖТЕ ОЩЕ
Музея на Херман Хесе в Монтаньола

Магическият театър на „Степния вълк“

В минутите, отредени за неделен радиотеатър на вълните на програма „Христо Ботев“ на 28 февруари от 16 часа, можете да слушате драматизация по романа на Херман Хесе „Степният вълк“. „Степният вълк“ без съмнение е едно от най-значимите романови произведения в европейската литература на ХХ век. и едва ли има нужда достойнствата му да бъдат излагани..

публикувано на 27.02.21 в 12:05
Татяна Лолова

Белканто

Тази седмица (на 14 февруари от 16 часа) в рубриката „Радиотеатър в неделя“ ще се излъчи моноспектакълът на Татяна Лолова по пиесата на Румяна Апостолова „Белканто“. Голямата българска актриса среща слушателите със своята героиня – оперна певица в деня на своя бенефис. Спомня си славата, прожекторите, възхищението на своите почитатели,..

публикувано на 12.02.21 в 15:05

Екип „Драматургични форми“ обявява конкурс за детска радиопиеса

По повод 50-годишния юбилей на програма „Христо Ботев“ екип „Драматургични форми“ обявява конкурс за нова оригинална радиопиеса за деца. Пиесите трябва да са непубликувани и неиграни , с големина до 15 стандартни страници . Краен срок на изпращане: 30 юни 2021 г. Резултатите ще бъдат обявени до 1 септември 2021 г. Пиесите..

обновено на 12.02.21 в 08:28
Ане Франк

Дневникът на Ане Франк

От юли 1942 до август 1944 г. тринайсетгодишната Ане Франк, семейството ѝ и още четирима техни близки прекарват укрити след нацистката окупация в „Задната къща“ – скривалище в центъра на Амстердам. За тези две години никой от осмината обитатели на скривалището не излиза на улицата. Прозорците се отварят само нощем, и то за малко, всички се хранят..

публикувано на 12.01.21 в 17:04
Джеймс Баучер

Поклон пред Джеймс Баучер

Пиесата на Петър Увалиев „Гробът в Рила“, с главен герой Джеймс Баучер може да слушате в неделя, 20 декември, от 16 часа в рубриката „Неделен радиотеатър“ . Постановката е посветена на 100-годишнината от кончината на Джеймс Баучер и 30-годишнината от установяването на дипломатически отношения между Република Ирландия и България. Ирландецът с българско..

публикувано на 18.12.20 в 11:56