В средата на март на заседание на Съвета на ЕС здравните министри на България, Полша, Унгария и Литва излязоха с обща декларация за договора с "Пфайзер“. Те поискаха предоговаряне на условията за доставка на ваксини срещу Covid-19 от производителя.
В интервю за БНР проф. д-р Тодор Кантарджиев, епидемиолог, имунолог и микробиолог, учен с международно признание, бивш член на Националния оперативен щаб (НОЩ), коментира, че служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев полага неимоверни усилия за решаването този въпрос.
"Преди три години, когато Европа беше заплашена от епидемия и когато се прилагаха всички противоепидемиологични мерки, правеха да имаме една добра ваксина. И наистина в края на 2020 г. имахме сравнително добри ваксини, които действаха срещу тогавашния вариант на вируса, много добре и предпазваха от заразяване“, посочва той.
Според епидемиолога за период от три години този вирус, минал от животинския свят сред хората, се измени много. По данните на Националния център по заразни и паразитни болести се вижда какви различни варианти има в нашата страна. Това прави ваксините не така ефективни, както преди три години, когато вирусът беше смъртоносен. Тогава беше поръчано доста голяма количество ваксини за всички страни - членки на ЕС, като по 10 ваксини се падаха на човек.
Проф. Тодор Кантарджиев: С ваксинирани и преболедували може би постигнахме колективен имунитет
Важно е да се разбере, че не е необходимо да се дават пари, които няма да бъде използвани за нещо ефективно, което да е съобразено със сегашната ситуация в Европа, допълва проф. д-р Тодор Кантарджиев.
Новите ваксини
Животът на милиони хора може да бъде спасен от набор от нови ваксини за редица заболявания, включително ракови. Водеща компания, базирана в Кембридж, изрази увереност, че първите дози ваксини срещу рак, сърдечносъдови и автоимунни заболявания ще бъдат готови до 2030 година. Резултатите от клиничните проучвания са много обнадеждаващи, твърдят експерти. Бързият и голям напредък е постигнат благодарение на успеха на вече създадената от компанията ваксина за Covid-19."Ваксините с информационна PHK имат една доста по-дълга история. Преди 15 години бяхме в една програма за такава РНК ваксина срещу една особено опасна инфекция, която имаше своето географско огнище в нашата страна. Тогава проблемът на този тип ваксини беше не тяхното производство, а как тази РНК да стигне в човешките клетки. Тъй като тогава се използваха само физически методи с т.нар. "електронна пушка" да се вкарат в клетките на организма“, казва той.
Пандемията даде сериозен тласък и в момента информационната PHK се вкарва с наночастици и те лесно навлизат в човешките клетки, които от своя страна започват да произвеждат антигените на причинителя.
"В момента науката прави нещо много интересно. Търси начин да намери такива ваксини, които да могат да стимулират клетките, които остават в човешкия организъм след имунизация. И са в състояние при следващо антигенно дразнене от такъв причинител веднага да включат производство на антитела“, казва проф. Кантарджиев.
Црънча се намира в община Пазарджик и в него живеят около 1000 човека. Край селото са разкрити останки от антично селище, с трикорабна църква в югозападния му край, датирана към V век. През VI век южно от нея, на хълма "Гергьовска църква" е построена крепост. Крепостната стена е изградена от камъни, споени с червен хоросан. Построена е да пази селището..
Националният военноисторически музей (НВИМ) показва за първи път златния венец, който цар Борис Трети поднася при откриването на Паметника на свободата на връх Свети Никола през 1934 г., както и фотографии от строежа и откриването му. Събитието ще се проведе на 3 март във филиала на музея в София, съобщават от екипа. "В обновените експозиционни..
Празниците трябва да ни обединяват, да ни дават общ фокус и морал. Затова и днешната дата е празнична за българския народ , независимо от конюнктурата и обстоятелствата. На 3 март, когато отбелязваме 147 години от Освобождението на България, за свободата и еволюцията на българските идеали говори в "Артефир" историкът доц. Тодор Чобанов: "Това, което..
Калофер – град с дълбоки исторически корени и силен духовен дух, крие в себе си не само спомена за Христо Ботев, но и едно от трагичните събития на Българското възраждане, останало малко известно сред широката общественост. Доц. Ивайло Найденов, декан на Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", родом от Калофер и наследник на..
В деня, в когато България отбелязва своя национален празник, ние се опитваме да ви потопим в атмосферата на честванията и да ви срещнем с хората, които съхраняват духа на нашата история. Един от тези хора е Цветанка Неделчева – бивш директор на Националния музей "Христо Ботев" в Калофер и Музея "Иван Вазов" в Сопот, автор на множество научни..
Беше въпрос на време звукът на новата вълна на руския пост-пънк да се завърне на софийската сцена, а за Ploho изминалата година и половина беше повече от..
На 3 март България отбелязва своя Национален празник, свързан с Освобождението от Османско владичество. В този ден всеки българин си припомня заветите на..
Галина Мирчева отглежда овце от породата асаф в плевенското село Петърница и обича работата си. От пръв поглед е видно, че фермата е ръководена от човек,..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg
