Хосе де лос Камаронес: Без болка няма съзидание и сътворение

Какво ще кажете за автор и изпълнител, "преоткрит“ на 68 години? Фламенкос, който излиза на сцената в мадридския музей "Рейна София" с кошницата си с пресни рачета и скариди, с която обикаля улиците на родния си Херес? Че отгоре на всичко фотомодел на Гучи. Точно като за "Джаз+дуенде", нощното пътешествие в първите часове на седмицата само тук, по програма "Христо Ботев“, на което става един от първите орисници с импровизацията си във финала на нашия разговор.

Мястото е вътрешното дворче на музея "Пикасо" в Малага, където за пореден път Фондация СГАЕ (Дружеството на авторите и изпълнителите в Испания) прави представянето на свои артисти пред чуждестранни програматори и журналисти. За пореден път съм сред избраните и освен в аудиториума на музея, имам привилегията да откривам и частта "оф“, където предната вечер ни е сразил Хосе де лос Камаронес.

Виждате го на снимката, тя е по-красноречива от мен. А сега го слушаме с разказа за необикновения му живот:

"Дълго време мислих, когато ми предложиха да запиша “Ancleamialma”. Израснал съм с музиката на Агухетас, винаги с кошницата си, с която продавах моите рачета и скариди. И слушах и чичовците си Фернандо Теремото, Хуан Монео. Затова и се замислих – след толкова години пеене, защо чак сега? Съвестта ми заговори – направи го по твоя си, честен и скромен начин. Не ми е лесно да съм скромен. За да могат и следващите поколения да се докоснат до истинските извори. Песните ми днес носят отсянката на всичко, което съм преживял. (В тях освен негови текстове, откриваме и Кавафис, и Неруда б.а.) С изключение донякъде на "Тангос на свободата" го приемам като ортодоксален албум.

Аз съм минал през всичко. Имам разводи и повече деца, отколкото мебели. Прекрасна лудост. Всичко, което съм преживял, е причината да си говоря с вас. Затова си обличам бяло сако и бяла риза, взимам кошницата с морски дарове и минавам през публиката с моите прегони. Без значение дали в музея "Рейна София" в Мадрид или в Севия. Това е моята емблема. Нея искам да покажа и запазя за бъдещите поколения. Това е и нещо мистично – това, което е горе, слиза в дълбините на песента ми и ми казва: "Освободи си душата"!

Нещо като блуз и джаз: без болка няма красота?

"Без болка няма съзидание, сътворение. Без кръв няма живот. Родилните мъки на майка ми, кръвта, ми дадоха живот. Болката не е отрицателно нещо, положително е. всяко нещо има своето "защо“. Защо си говорим с вас точно тук? Отговорът ми е в духа ми. Затова и навсякъде, където има добра воля, ме припознават за кантаор, истински фламенко певец. Дори и само един човек да ме слуша, съм готов да разкъсам душата си!

Дал Бог да пея и в България – аз, Хосе де лос Камаронес съм си казал, че искам да пея в цял свят. Поздравявам слушателите на "Дуенде" и си позволявам да им запея (акомпанира си с палмас върху масата, запява и всички погледи от двора на музея "Пикасо" в Малага гледат към нас)."

Целият разговор е в звуковия файл.