Село Копривлен се намира в община Хаджидимово, в подножието на източните склонове на Пирин и е на 7 километра от град Гоце Делчев по пътя към граничния пункт към Гърция – Илинден-Екзохи.
В списък от 1666 г. за данъчните дялове, плащани на османската империя от християнското население е написано, че Копривлен е с 23 семейства.
В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, селото е посочено като Копривлян, в което има 50 домакинства с 60 жители мюсюлмани и 80 българи. В 1889 година Стефан Веркович (фолклорист, етнолог и археолог) е отбелязал Копривлян като чифлик с 22 български и 28 турски къщи.
През последната четвърт на XIX век християнското население напуска селото и Копривлен се оформя като селище само с турско население. Балканската война през 1912 г. променя етническия състав на селото – на мястото на напусналите турци идват първите заселници от Либяхово и от 18 други български селища, останали на гръцка територия. Процесът на заселване става с различна скорост през 20-те и 30-те години на XX век.
Днес в селото живеят над 1200 човека, което го поставя на трето място по брой жители в общината – след град Хаджидимово и село Абланица.
Още за селото и неговите жители – в звуковия файл.
Регенеративното или възстановителното земеделие набира все повече популярност днес, ако изобщо е подходящо да използваме термина популярност за толкова решаващи процеси като запазването и оздравяването на почвата. Тя, почвата, е на най-важното място в производството на храната, която човечеството консумира, и колкото по-бързо разберем това,..
В това издание на Lege Artis говорим за репродуктивното здраве. Доц. д-р Мария Юнакова , акушер-гинеколог и специалист по репродуктивна медицина с над 20-годишна практика, запознава слушателите на предаването с кабинета за репродуктивно здраве на СБАЛАГ "Майчин дом", който отвори врати за безплатни консултации на пациенти с репродуктивни..
Разговорът е посветен на хората, които решават да променят света си и напълно да променят живота си, премествайки се в друга страна или в рамките на собствената държава. Разглеждаме всички аспекти, които едно преместване изисква – от битови, административни до социални предизвикателства. Гости на рубриката "Разговорът" на "Нашият ден" са Ивета Иванова..
Близо 1,8 млрд. възрастни по цял свят са изложени на риск от заболявания като рак, сърдечни и мозъчни удари, деменция и диабет поради недостатъчна физическа активност. Според проучване на Световната здравна организация (СЗО) липсата на физическа активност в глобален мащаб се е увеличила с 5% между 2010 и 2022 г. На живо от конференцията в..
Протест в цялата страна на собственици на аптеки поради предложените промени за начина на отпускане на лекарства по НЗОК, с което се намаляват плащанията за изпълнение на такива рецепти. Фармацевтите не са съгласни промяната да се осъществи без финансова обосновка. Аптеката трябва да осигури голямо количество лекарствени продукти, върху които няма..
"Патагонци, тролове и още мои роднини" е най-новия пътепис на детската писателка и поетеса Петя Кокудева. Той ни отвежда до 24 различни места по света, под..
Изложбата "Контакт" в галерия One на световно известния фотограф Елина Кешишева е вдъхновена и посветена на жени, преживели насилие. Заедно с..
За изложбата "Abstracta" на италианския абстракционист Атилио Таверна , посветена на голямата изкуствоведка от български произход Дора Валие, в "Нашият..
Ел. поща: hristobotev@bnr.bg