Филмът „Спомени от Бърдарски геран“ или разказ за различния изход на историята ни

БНР Новини
Снимка: Телевизия Туризъм

Въпросът – Кой съм аз? е първият и най-важен, който си задаваме по пътя на изграждането ни като личности. В България има една малка общност, която поставя миналото и историята си на първо място в отговора на този въпрос. Това са банатските българи. „Невероятно топли, сърдечни и искрени хора, които се възприемат за малко повече европейци от другите българи и историята доказва, че имат право да мислят така” – разказва колегата ни от Радио България Венета Николова, която е автор на документалния филм на Телевизия Туризъм „Спомени от Бърдарски геран“.

Филмът е посветен на жителите на най-голямото село на банатските българи в България Бърдарски геран и е заснет за няколко дни през лятото на 2014 година. Лентата разказва нагледно колко е важно да поддържаме връзка с миналото, с предците си. За тези хора миналото е част от тяхната идентичност. Например самата аз имам корен в Северозападна България, но това не ме определя като личност, нито характера ми. Докато за банатчани това е решаващо. Те възприемат света през призмата на своята принадлежност към тази малка католическа общност. Затова исках да направя един различен филм за тях, един по-поетичен разказ с доза магически елемент, който да докосне душите на зрителите – разказва Венета Николова.

Историята на банатските българи е драматична. Свързана е с Чипровското въстание от 1688 година, в основата на което са били българите католици, разказва авторът на документалната лента. – След жестокото му потушаване от Чипровци оцеляват само 2000 души, а католиците в България се оказват преследвани от турската власт. Тогава те решават час по-скоро да се изселят от България и тръгват към Дунав, пресичат реката и се установяват на територията на тогавашната Австро-Унгарска империя. Днес това е районът Банат, обхващащ част от Сърбия, Румъния и малко от Унгария. Там българските изселници живеят близо 200 години, оформяйки сплотена общност. Тези хора ревностно пазят езика и родовата си памет, но същото така взаимодействат с близките европейски и католически култури. След Освобождението на България част от тях решават да се завърнат в отечеството. Българската държава им предоставя безплатна земя и ги освобождава от данъци за период от 10 години. Някогашните изселници се установяват в Северозападна България, но предпочитат да основат своя колония, изолирана от останалите населени места. Така възникват пет банатски села. Бърдарски геран е най-голямото от тях, а местните обичат да подчертават, че са жители на столицата на банатските българи.

Заедно с банатските българи през 19 век в селото пристигат и немци католици от региона Банат. Те заживяват заедно в тази колония, но в отделни махали. Не случайно в миналото наричали Бърдарски геран „немското село“. В края на Втората световна война обаче етническите немци са принудени от Хитлер да се върнат в Германия и така напускат завинаги селото. Днес в него е останала само една жива немкиня, немската катедрала се руши, както и немското училище. Самото село е с уникална архитектура. Проектирано е от италиански архитект по покана на цар Фердинанд насред нищото. Заобиколено е отвсякъде от земеделски земи и само един тесен път го свързва с останалата част от света. Или го отделя от него…

Те са искали да живеят отделени от останалите, осъзнавайки своята различност и изключителност. Както казва една от героините на филма ни – пристигайки от Банат тук те заварват хора с потури, които седят на трикраки столчета и правят седенки докато банатчани са ходели по европейски облечени, има ли са салонни балове и пр. Смятали са се за европейци, за нещо повече от българите. И до днес това усещане е останало. Предполага се, че банатчани първи донесли в България пружинените кревати, парния локомотив и пр. – разказва Венета.

Какво е да си банатски българин в наши дни? Жителите на Бърдарски геран застават непринудено пред камерата, за да разкажат за себе си иза своето село. Въпреки че са космополити, те са съхранили един изключително рядък български език, който говорят и до днес. Това е консервирано във времето наречие, на което са говорили преди да напуснат България. В него, разбира се, има заемки от румънския, унгарския, сръбския език. Част от героите във филма говорят на този „палкенски“, както те го наричат, с което исках да придам колорит на историята” – разказва авторът на филма.

Освен автентична банатска музика, характерна със заемките си от румънския и немския фолклор, във филма звучи и авторска музика на младия композитор и актьор Деян Цвятков. А приказните кадри, които ни потапят в самобитната атмосфера на Бърдарски геран, са дело на операторите Питър Костов и Николай Василев. Премиерата на „Спомени от Бърдарски геран” беше на 14 февруари в рамките на карнавалния фестивал Фършанги в северозападното българско село. А през март ще бъде и премиерата му по Телевизия Туризъм. Венета признава, че работата по филма я е накарала да се замисли и върху нещо много важно:

Задълбочавайки се върху историята и съдбата на банатските българи се замислих, какво ли щеше да се случи, как ли щяха да се развият събитията, ако Чипровското въстание беше успяло. Ако ние се бяхме освободили още през 1688 години. Какви щяхме да бъдем, ако не бяхме принудително изтръгнати от естествената ни европейска среда, към която принадлежим. И ако имахме тази възможност, подобно на банатските българи, през тези 200 години да взаимодействаме с другите европейски, християнски, близки на нас култури, нямаше ли ние да приличаме много на тези хора. И те не са ли една друга интересна алтернатива на нас, българите, ако се бяхме освободили два века по-рано?” – пита риторично Венета Николова.

Снимки : Телевизия Туризъм и see.bg



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!