Ралица Филипова води усмихнат живот сред клоуни

Той просто се усмихна. В един дъждовен есенен ден в центъра на Прага. И любовта започна с усмивка – усмивката на клоуна.

Малки и големи, цветни и с поовехтял костюм, те надничат с искрящи очи. В Къщата на куклите, където обитателите оживяват щом падне мрак, вие можете да видите клоуните – усмихнатите деца на Ралица Филипова, която със страст колекционира кукли с нарисувани лица. Ала не се бавете, тъй като изложбата „Усмивката на клоуна”, открита в Деня на цирка, ще продължи само до 28 април.

Като дете тя живее съвсем близо до цирка и е привлечена от свят, в който невъзможното става чудо, а цветовете искрят и контрастират с тогавашната сивота. Но най-много я очарова клоунът. Днес смята, че е усещала интуитивно това, което олицетворява той – умението да се изправиш след всяка трудност, да посрещнеш с усмивка превратностите на съдбата и да продължиш напред. Както прави клоунът, дори когато бива сритан на манежа на живота, казва Ралица Филипова и добавя:

Той може би е тъжен и сам, защото не го разбират – как може да се усмихва, когато са го изгонили, когато са го ритнали отзад, когато са го обидили? Наистина тогава той е сам, но вътрешно е винаги усмихнат. Моите кукли също са усмихнати – с изключение на двамата директори. Аз затова и направих изложбата, защото все по-малко се усмихваме. А усмивката се предава от човек на човек и ако успея да заразя хората с усмивка, те също ще я предадат и утрешният ден ще бъде по-усмихнат.

Първия си клоун среща в Прага – той я подкупва с ярките си цветове и усмихнато лице. Вече четвърт век я следва от къща в къща и не ревнува от главоломно увеличаващата се компания. Всъщност колекционерската страст на Ралица Филипова пламва преди четири години, когато съпругът ѝ – телевизионният оператор Олег Иванов, ѝ подарява клоун със син нос. Оттогава привличането е взаимно. Някои клоуни я чакат в очукан куфар на битака, други изравя с безпогрешен нюх от купчините с предмети и играчки. А трети с притихнала душа се молят просто да ги осинови.

Всеки идва със своята история – разказва Ралица Филипова. – Например един от най-последните – зелено-оранжевият, той е много стар. Един ден, беше преди около месец, бях посърнала. И влизам в стаята си в „Детската редакция” на БНТ, а той седи на столче с разкъсано краче. Бяха го сложили срещу бюрото ми! Не мога да опиша каква радост беше - просто денят се преобрази. Веднага го занесох при приятелите си майстори на кукли от ателието на НАТФИЗ. Той се нуждаеше от доста реставрация. И ето го тук.

Куклата с един зелен и един оранжев крачол и вирнати обувки поглежда отвисоко – нали е висящ клоун. Летящият се е обърнал с гръб, нехаейки за посетителите. А Влюбеният се усмихва лъчезарно – та той обича хората, живота, всичко. Най-своенравен се оказва господин със сини панталони, червена папийонка и раиран каскет - той се люлее над вита стълба, върти се накъдето си поиска и толкова му е трудно да стои мирен. Под него на едно от стъпалата са се разположили диригентите – със сериозни лица и развълнувани прически. В това време бебетата кротко спят в куфар.

Каквото и да прави, животът на Ралица Филипова се върти все около децата – автор е на приказки, пиеси, радио и телевизионни предавания, и... 210 клоуни. В предаването „Милион и две усмивки” по БНТ измисля т.нар. клоунска гимнастика и съжалява, че Стивън Кинг е уплашил не едно и две хлапета с измисления клоун То. Но нали именно клоунът е този, който отива при болните деца. Клоунът е призвание, начин на мислене, казва още Ралица Филипова и дава за пример Коко – актьорът Николай Николаев. От няколко години той лекува чрез смехотерапия децата в „Пирогов” и отскоро разплаква възрастните с историите в новата си книга „Аз, клоунът”. Но предстои най-тъжната от тях – Коко скоро ще се раздели с болните деца заради бездушни думи като „изтичащ” и „договор”.

Снимки: Диана Цанкова