Кръгът „Писатели без книги“ ни среща с младия автор Еди Румян

Младо момиче сяда в автобуса и започва да чете книга с предизвикателна снимка на жена върху корицата. До него стои възрастен мъж, който гледа към образа от корицата на книгата, но не е чувал заглавието, макар то да е литературна класика. В мисълта му се поражда негативна оценка за младите хора, пък макар и с книга в ръка. Такава съвременна случка в развитие показва Еди Румян в разказа си „В автобуса“, с който се представи в тазгодишното издание на фестивала „София диша“.

Специално място в него имаха млади автори с оригинално творчество, което се очаква да попадне в полезрението на издателите. Форматът кросридинг, или взаимно представяне на собствените произведения, даде шанс на писатели и слушатели да споделят своите впечатления. За Еди Румян всяка среща с публиката е безценна. По думите му днес всеки може с лекота да определи себе си за писател. Всеки, който има собствен блог, се смята за успял в писането, отбелязва Еди. Затова авторът от кръга „Писатели без книги“ се гордее с многобройната аудитория от случайни гости, която е изслушала със затаен дъх разказаната от него измислена история.

Сред публиката имаше хора от всякаква възраст, а това, което аз бях написал, касаеше по-възрастните хора, защото се правят препратки към отминалия строй, преди 1989 г., и дори се споменават имена, които младите няма как да знаят. Споменават се няколко имена, за които предварително обясних кой кой е, за да бъде разбираем моят разказ. Включил съм героиня от роман на Чарлз Буковски – Лидия, която е фиктивен герой, реален персонаж е преводачът Богдан Русев, който е превел романа.А третият човек, който вече не е сред нас, е политик, оттеглил се от активна дейност още преди 1989 г., бил е секретар на ЦК на БКП, името му е Йордан Йотов. Тези три имена са свързани в моя разказ, за да се получи сюжетната линия. Получи се добър експеримент, до този момент не бях писал разказ с участие на реални хора като мои литературни герои. Моят замисъл от самото начало беше да напиша нещо гротескно и абсурдно, като отражение на обществото и времето.

В „Топ 10“ на авторите и книгите, повлияли на Еди Румян през годините, е Фридрих Дюренмат и неговият роман „Правосъдие“. Преди да пристъпиш към писането, трябва ти самият да си прочел много – твърди младият автор. А ето и защо четенето си остава сред най-развиващите личността и въображението занимания според Еди Румян:

Хората трябва преди всичко да четат. Не че има нещо лошо в това да се пише, но един издател и мой приятел беше казал, че писателите в последно време са станали повече от читателите. Това е неблагоприятна тенденция, защото тук не става въпрос за четене, просто за да се хвалиш пред приятелите си, че четеш и да трупаш самочувствие от това. Истината е, че четенето ти дава възможност да възприемеш различни гледни точки и по този начин човек „сверява часовника“ на своя мироглед. Четейки различни книги, ти откриваш, че не всяка книга е по вкуса ти, което не значи, че тя е лоша, а просто светоусещането на автора може би се разминава с твоето. Това обаче не значи, че трябва да се откажем от четенето. Напротив, трябва да четем разнообразна литература, но такава, която ние си избираме, а не такава, „каквато четат другите“. Живеем във време, в което срещам много позьорство и усещам, че го има и в четенето. Според мен това занимание трябва да е искрено, не може да четеш само за трупане на положителен имидж. Четенето трябва да идва отвътре, то се възпитава у децата от родителите, след това идва ролята на училището. А писането върви ръка за ръка с четенето на книги, едва ли има някой, който да не е излагал своите мисли, пишейки съчинения по зададена тема в училище.

Според младия автор, няма училище, в което да те научат как се става писател. Всяка външна намеса е фалшива и се долавя от публиката. Писането е резултат от творческия заряд, който носиш и искаш да споделиш с четящата аудитория.