Агенция "Архиви" разказва в документална изложба историята на "Дом Витгенщайн"

БНР Новини
Снимка: архив

Създаден като пропагандна витрина на социалистическото изкуство с личната благословия на Людмила Живкова, министър на културата и дъщеря на комунистическия лидер Тодор Живков, "Дом Витгенщайн" успява постепенно да се отърси от идеологическия замисъл на съществуването си и да спечели елитна публика. По повод 40-ата годишнина на този български културен институт във Виена Държавната агенция “Архиви” разказва историята му в документална изложба.

"Дом Витгенщайн" е първият подобен институт, открит във времената на Студената война в една от културните столици на капиталистическия свят. При това той бива разположен в изящна сграда с архитектурна стойност, за чието построяване допринася голям австрийско-британски философ.

Домът е построен по поръка на сестрата на Лудвиг Витгенщайн – разказва Галина Пиндикова, куратор на изложбата. – През 1928 г. Маргарет Стоунбъро моли брат си да й проектира къща и той го прави заедно със свой приятел архитект. Двамата създават сграда с изчистени, строги геометрични форми, неразточителна като украса. Разбира се, историята й е дълга и превратна и когато се стига до разрухата й, австрийски архитекти основават движение за нейното спасение. Късметът на страната ни е, че това движение се оглавява от Карл Аубьок, който има майка българка и се познава с българския посланик по това време. Именно австрийският архитект разкрива, че има такава сграда и че България може да я купи – така хем ще я спаси, хем ще се сдобие с ценен имот.

Ремонтираният дом отваря врати на 4 януари 1977 г. с оперен концерт в новопостроената концертна зала и приютява Българския изследователски институт – организатор на научни конференции и културни събития, дружеството “Приятели на "Дом Витгенщайн", културно-просветната организация “Св. св. Кирил и Методий” и много други. В над 300 архивни снимки и документи, които се показват за първи път, Държавната агенция “Архиви” се връща към първите събития и проследява развитието на културния институт до наши дни.

От хилядите събития е много трудно да се изберат най-ярките и все пак един от върховете е през 1984 г. с изложбата на 156 рисунки на Пикасо – казва Галина Пиндикова и добавя, че мнозина може би ще се запитат защо именно Пикасо. – В онези години общуването между двата лагера не беше толкова лесно. Тези рисунки обаче се оказват собственост на д-р Петер Лудвиг, колекционер в близки отношения с културното ни министерство, и той се съгласява да ги предостави на дома. Така изложбата минава при изключителен интерес, а после е показана и в Градската галерия в София. Иначе през годините най-много са изложбите в културния институт. В прекрасните и винаги пълни зали са излагали творбите си български художници – съвременни и класици, приложници, скулптори, автори, боравещи със стъкло и тъкани, дизайнери. На второ място са концертите, тъй като за Австрия оперните певци са едни от най-добрите ни посланици – например Люба Велич, камерзенгерин на „Щатсопер", но също множество литературни четения и театрални представления. Най-скорошната снимка пък, която показваме, е от закриването на изложбата в края на м.г., посветена на 40-ата годишнина на дома, чието лице е професорът от Виенския университет Стоимен Стоилов. Тук е мястото да добавя, че през годините изкуството напуска стените на "Дом Витгенщайн" и е пренесено в големите музеи и зали в цяла Австрия.

Документалната изложба ще остане в зала „Средец” на Министерството на културата от 4 до 11 май, след което на най-българския празник – 24 май, ще бъде разположена сред разкошните салони на "Дом Витгенщайн" като възпоменание за отлетелите възвишени мигове с изкуството на даровити творци.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!