На 11 юли ГЕРБ, ИТН и БСП могат да разчитат на по около 90% от избирателите си от парламентарния вот на 4 април т.г. Очевидно е, че водещите партии се стремят както да съхранят твърдите си ядра, така и да намерят излаз към периферен електорат. Последното се оказва по-трудна задача за традиционните партии.
Колкото и условности да има в данните и коментарите относно предстоящите избори, водещите мотиви за гласуване на различните групи избиратели са относително ясно различими и обясними.
Разбира се, особен интерес ще представляват резултатите за ИТН, ДБ и ДПС от вота в чужбина. Тези резултати могат да дадат отговор на част от неизвестните към момента.
Това се казва в изводите на проучване, осъществено от „Екзакта Рисърч Груп” в периода 1-5 юли сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна.
Според изследването 21.4% вот получава коалицията ГЕРБ-СДС, 20.8% за „Има такъв народ”, 15.8% - БСП, 12.8% - Демократична България, 11.2% - ДПС, 4.8% - „Изправи се!Мутри вън”, 4.0% - Българските патриоти – ВМРО, НФСБ, "Воля", 2.8% - „Възраждане”.
Дни преди вота, малко под половината от интервюираните от "Екзакта Рисърч Груп" пълнолетни българи (48%) декларират готовност да гласуват на предстоящите парламентарни избори и заявяват, че вече са избрали за кого ще гласуват. Още 12% са готови да гласуват, въпреки че към 5 юли все още се колебаят кого да изберат. Трудно е да се прогнозира колко от тях реално ще направят избор до деня на вота.
Електоратите на ГЕРБ, на БСП и на ДПС са в по-голяма степен мобилизирани в сравнение с електоратите на останалите партии с шансове да влязат в парламента. Избирателите на ДБ и на ИТН пък декларират по-висока готовност да гласуват на изборите от тези на ИСМВ.
Изследването показва, че общо 23% от българите изпитват притеснения относно справянето си с машинния вот. По-често се притесняват хора на възраст над 60 години (43% от тях) и нискообразовани респонденти (72% от хората с основно образование).
По принцип 45% от българите одобряват въвеждането на машинното гласуване, а 41% са противници на този начин на гласуване.
7% от българите заявяват, че биха променили вота си в последния момент, за да подкрепят вероятния победител. Повече конформисти има сред мъжете, сред хората в активна трудова възраст и сред респондентите със средно образование.
23% от решилите да гласуват, но все още колебаещи се кого да изберат, твърдят, че биха променили вота си в последния момент за да гласуват за очаквания /вероятния победител.
Сред категорично решилите и вече избралите за кого да гласуват, обаче, конформисткият вот възлиза на едва 1,8%.
57% от българите посочват в настоящото проучване на "Екзакта", че очакват предстоящите избори да бъдат честни. Това мнение изказват по-често жителите на градовете-областни центрове, както и избирателите на ДБ и на БСП.
43% от интервюираните обаче са на мнение, че предстоящите избори няма да бъдат честни. Най-много скептици към честността на вота има сред привържениците на ИСМВ.
68% от твърдо решилите да гласуват и избралите вече за кого да гласуват, заявяват, че очакват изборите на 11 юли да бъдат честни.
16% от българите посочват, че се чувстват разочаровани от партията, на която досега са симпатизирали и заявяват, че повече няма да гласуват за нея. Това са по-често хора на възраст между 30 и 40 години, респонденти с нисък стандарт на живот, както и жители на столицата.
Разочарованите симпатизанти на протестните партии по-често от останалите разочаровани избиратели са склонни да преминават от една протестна партия към друга при разочарование. /БГНЕС
------------------------------------------------------------
Проучването е проведено в периода 1-5 юли 2021 г. сред 1005 пълнолетни български граждани в 92 населени места от цялата страна. Работено е по стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. При изготвяне на извадката са използвани последните данни на НСИ за населението на страната, разпределени по пол, възраст, административни области и типове населени места (столица, областни центове, малки градове и села). Извадката възпроизвежда структурата на населението по местоживеене, пол и възраст. Методиката на регистрация е пряко полустандартизирано “face to face” интервю. Максималната грешка при 50%-овите дялове е +/- 3%.
Изследването е независимо от външно финансиране и е проведено със средства на „Екзакта Рисърч Груп”.
99 процента е била избирателната активност на вота в неделя в местата за лишаване от свобода. От имащите право на глас обвиняеми и подсъдими едва 11 души не са се отишли до урните, съобщи служебният правосъден министър. С уговорката, че не става дума за представителна за общото гласуване извадка, Янаки Стоилов обясни как са подредени партийните..
След като резултатите от изборите и разпределението на депутатските мандати в нови парламент бяха публикувани в днешния брой на Държавен вестник, президентът Румен Радев обяви, че ще свика 46-то Народно събрание на 21 юли, сряда, от 9.00 ч. Държавният глава обяви това при посещение в силистренското село Професор Иширково, където дадоха начало на..
Шестте партии, които влизат в 46-ото Народно събрание, имат представители в 29 МИР-Хасково. По двама депутати имат ГЕРБ-СДС и "Има такъв народ", ДПС, БСП, "Демократична България" и "Изправи се! Мутри вън!" - по един.
В Държавен вестник е обнародвано решението на Централната избирателна комисия от 14 юли за обявяване на резултатите от гласуването и разпределението на мандатите в Четиридесет и шестото Народно събрание. С публикуването на официалното решение на сайта на ЦИК с окончателните резултати са ясни и броят мандати, които партиите получават. Когато..
В Сливенска област ГЕРБ СДС печели два мандата, партия „Има такъв народ“ – два мандата и по един за Демократична България Обединение и БСП за България. Бившият министър на земеделието от ГЕРБ Десислава Танева влиза в 46-тият парламент, сочат данните на ЦИК за разпределение на депутатските мандати в Сливенска област. Заедно с нея в новия..
ДПС печели мандат в Ямбол, въпреки че за партията са пуснати едва 615 бюлетини. демократична България остава без народен представител, въпреки, че за тях са гласували 3244 избиратели, информира кореспондентът ни Даниела Костова. Разпределението на мандатите по метода Хеър-Ниймаер вкара в парламента кандидатът на ДПС Петър Чобанов с 1,53..
Четиримата депутати от Габровския район в 46-ото Народно събрание ще са от различни политически сили. След окончателното разпределение на мандатите от ЦИК става ясно, че от Габровския изборен район в следващото Народно събрание влизат по един депутат от ГЕРБ–СДС, "Има такъв народ", БСП и "Демократична България". Водач на листата на ГЕРБ по традиция е..
Резултатите от парламентарните избори в област Велико Търново ще доведат до извънредни кметски избори в община Стражица. Кметът на Стражица Румен Павлов получи 1393 преференции и от шести в листата на БСП стана втори. За БНР той заяви: „Сигурно няма да остана кмет, ще се възползвам от мандата. Засега такова ми е мисленето“. Румен Павлов е..
9 хиляди 342 са недействителните гласове на изборите от 11 ти юли, сочат окончателните резултати от вота. В близо 3 хиляди секции в страната и чужбина се гласуваше само с хартиени бюлетини, като така са упражнили правото си на глас 298 хиляди души. Именно от тях се формира и броят недействителни гласове. На предходните избори от 4 ти април, когато в..
Коалиция ГЕРБ СДС, коалиция „БСП за България”, партия „Има такъв народ” и „Демократична България – обединение” вземат по един от четирите мандата в област Перник. Сигурни са имената на трима от депутатите - това са Кирил Ананиев от ГЕРБ-СДС,Стоян Мирчев от „БСП за България” и Зорница Стратиева от „Демократична България- обединение”. И тримата са водачи на..
Избори за членове на Европейски парламент от Република България през юни 2024 г.
Кой може да гласува за Народно събрание в изборите на 9 юни 2024 г.
Кои български граждани имат право да гласуват за членове на Европейския парламент на 9 юни 2024 г.
Гласуване по настоящ адрес в изборите на 9 юни 2024 г.
