В четвъртък срещу петък вечерта, в момент когато Европейският съвет обсъждаше проблема с миграционния натиск към ЕС, изстрел на граничен полицай рани смъртоносно нелегален афганистански имигрант, участвал в група с още 53 като него, отказали да се подчинят на разпореждането да спрат. Според МВР, изстрелът не е бил насочен към имигранта, а куршумът е попаднал в него от рикошет, но някои бързо оспориха това, и дори настояха, че не става въпрос за граничен инцидент, защото случилото се било вече далеч от границата. Говорителят на представителството на Върховния комисариат на бежанците към ООН в България Борис Чеширков се обяви за шокиран от факта, че един мигрант, потърсил в България закрила, е намерил смъртта си и напомни, че това е първият случай на застрелян имигрант на граница на Европейския съюз.
Явно на инцидента се отдава много голямо значение, щом като заради него премиерът Борисов напусна дебатите в Брюксел и се върна в България. Последваха реакции от страна на председателя на ЕК Жан Клод Юнкер и председателя на Европейския съвет Доналд Туск. В потока от съчувствие към тежката участ на мигрантите се прокраднаха и осъдителни нотки за действията на граничните власти. Осъдена бе самата употреба на оръжие срещу пресичащи националната граница нелегално, а не през съответните пропускателни пунктове. Без изобщо да се поставя въпросът какво друго може да направи патрул от трима, изправен нощем в силно пресечена местност срещу 54-ма неизвестни, които вместо да се подчинят на разпореждането да спрат, напредват срещу него? Може да се постави и въпросът дали този случай на неподчинение е изолиран, или е вярно, че само часове преди фаталния инцидент на територията на Бургас бяха задържани 15 афганистанци след преследване от жандармерия и полицаи. Защо бягат, ако така или иначе в даден момент трябва да се легализират? Защо изобщо, ако търсят закрила, някои имигранти отказват да се съобразяват с тези, които биха им я дали и които, впрочем, дължат закрила на собственото си население? Част от населението вече даде своя отговор, като инициира в бургаския регион подписки в защита на стрелялия полицай. За случая не могат да бъдат винени нито полицая, изпълнявал дълга си, нито българската държава, изпратила го да охранява границата и населението й. В крайна сметка, след четири години масов наплив на нелегални имигранти, един изолиран фатален случай сред хиляди други на незаконно прекосяване на границата не може да е критерий за вадене на заключения. Много повече мигранти загинаха на път за Европа още преди да стигнат България, но при други обстоятелства. Протича процес на преселение с безпрецедентни в съвременната история мащаби и сложни ситуации, който изисква отговорно и коректно поведение на всички замесени в него страни.
