На третия ден след атентатите в Париж шокът от станалото започва да отшумява, животът постепенно се връща към нормалното си русло и така обществото показва, че се съвзема и остава силно. Това обаче не заличава дълбокия отпечатък, оставен от трагедията в общественото съзнание, нито засиленото отвращение и гняв от поредната проява на най-тежката болест на съвременния свят – тероризма. Реакциите в България свидетелстват за силно изострена съпричастност, не само със скръбта за жертвите, но и с решимостта за справяне с голямото зло. Съпричастност със загиналите и скръбта на техните близки българите показаха масово, полагайки цветя и палейки свещи пред посолството на Париж в София, а съпричастността с цяла Франция намери израз в осветяването на Националния дворец на културата в цветовете на френското знаме. В чисто личен план, мнозина обагриха и профилните си снимки във Facebook в цветовете на Франция.
Изострената чувствителност на българина спрямо тероризма се дължи не само на хронично повтарящите му се прояви, но и поради това, че сред техните жертви периодично има и българи. Сега, сред загиналите в Париж имаше и един български гражданин, още един човек с българско гражданство бе ранен; през 2012 г. при бомбен атентат срещу израелски туристи в Бургас загина и един българин, а през 2004 г. поредицата взривове в Мадрид отне живота и на други четирима.
Въпреки преценката, че няма пряка заплаха от терористични действия в България, властите предприеха строги превантивни мерки. Правителството не се поддаде на изкушението да затвори границите, но засили контрола по външните граници, въвеждайки 100-процентови проверки на документите по националните граници, които се явяват външни за ЕС. Тази мярка причини забавяне на транзита през граничните пунктове с Турция, Македония, Сърбия, както и през ГКПП – Аерогара София. Същевременно бе повишено нивото на сигурност на всички потенциално застрашени обекти, въведено бе засилено полицейско присъствие на територията на цялата страна, а в няколко области се предприе и специализирана полицейска операция срещу незаконната миграция, при която бяха задържани 130 нелегални имигранти.
Въпреки неудобствата, които извънредните мерки причиняват, обществото ги възприема положително, с разбирането, че наистина се налагат, а част от него дори смята, че са и недостатъчни. Същевременно обаче обществото е тревожно от натрапчивото усещане, че срещу тероризма не се прави достатъчно, задава си въпроса дали страната е готова да се справи с всевъзможните прояви на това явление и очаква по-системни и убедителни антитерористични действия. По-строг контрол, например, на миграционните потоци, значителна част от които преминават през България и напоследък добиват застрашителни размери за целия европейски континент, като генерират не само икономически и социални, но и политически проблеми. Законодателно инкриминиране на радикалния ислям, който все по често се проявява в България. Защо не и световно обединение, включително съюзяване на големи съперници като САЩ и Русия, а не само частични коалиции срещу терористичната организация Ислямска държава, тьй като с действията си тя ясно показва, че не признава граници. И така нататък, и така нататък. В този контекст, всеки международен форум по този проблем ще е обект на повишено внимание. Един от първите такива оттук нататък е извънредното заседание на вътрешните министри на ЕС, свикан за тази седмица по искане на Франция.
