За да намали миграционния натиск към територията си, в началото на новата година Швеция въведе, за първи път от средата на миналия век насам, контрол на пътуващите към нея откъм Дания. По тази причина и Дания въведе контрол по границата си с Германия, а още преди това граничните проверки в Шенгенското пространство възстановиха също Норвегия, Австрия, Германия и Франция. Шенгенското споразумение позволява, по съображения за сигурност и в извънредни ситуации, подписалите го държави да възстановяват временно граничния контрол и това се е случвало още преди сегашната бежанска вълна към ЕС. Възстановяването на контрола и сега е временно, но заплахите от бежанския натиск са дългосрочни, а това поражда опасения за самото бъдеще на пространството за свободно движение на хора. Това навежда на горчиви мисли и не случайно шведският вицепремиер Оса Ромсон през сълзи на очи определи възприетите мерки, като „ужасно решение”, а датският премиер Ларс Льоке Расмусен сподели, че въвеждането им „изобщо не е щастлив момент”.
България не е член на Шенгенското пространство, но и в нея отзвукът на ставащото е силен. На фона на скептичните коментари, а и на някои крайни предвиждания, че „Шенген се разпада“, правителството обаче продължава да отстоява каузата за присъединяване към пространството за свободно движение за хора. В интервю за БТА външният министър Даниел Митов даде да се разбере, че кабинетът ще аргументира искането за присъединяване с тезата, че българската страна е изпълнила техническите изисквания за приемане, в условията на безпрецедентна бежанска криза охранява добре своята граница, която е и външна граница на ЕС. Очакванията са, след като така допринася за общоевропейската сигурност, България да може да ползва и съответните предимства, които членството в шенгенската зона дава. При всичката сложност на ситуацията, външният министър дори е оптимист за приемането.
Заетата от Митов позиция всъщност не е нова, потвърждава я цяла поредица от аналогични изявления през последните месеци, но същевременно показва, че кабинетът е преодолял някои вътрешни противоречия около тактиката си за преследване на целта. Доскоро едни министри смятаха, че за да подсили кандидатурата си за Шенген, България трябва да я обвърже със съгласието си за приемане на бежанци. Други министри обаче се противопоставяха на това разбиране с аргумента, че подобно обвързване ще усложни и забави осъществяването на каузата, защото се очертава бежанският проблем да е твърде продължителен. Очевидно втората теза е надделяла.
Но макар в кабинета разнобой по въпроса вече да не се усеща, такъв има между управляващите и опозиционните сили. Голямата партия в управлението – ГЕРБ, е твърдо „за“ влизане в Шенген и има пълна подкрепа за това от политическите сили в Европейската народна партия. Малкият коалиционен партньор – Реформаторският блок, също е „за“ присъединяването към Шенген, а неговият вицепремиер в правителството Меглена Кунева дори съжалява, че в началото на миналата година България не е била достатъчно активна в преследването на тази цел. Според опозиционната БСП обаче е нелепо приемането в Шенген да продължава да бъде приоритет на правителството в ситуация, при която в Европа се затварят граници, сигурността е поставяна над приоритета за свободно движение на хора, а в обществото назряват настроения срещу свободното движение в условия на безпрецедентен миграционен натиск. Вероятно и самото правителство си дава сметка, че при последните драматични развития в Шенгенското пространство въпросът за неговото разширяване едва ли ще е на дневен ред, а основанието му да напомня за българската кандидатура е по-скоро израз на желание за участие в дебата за промяна в начина на функциониране на Шенген. България има право на такова участие, защото и без да е част от Шенген тя е подвластна на неговите правила и ги прилага.
