От както Балканският маршрут на миграцията бе прекъснат, до вчера по различни поводи София твърдеше, че към България няма засилване на миграционния натиск и не очаква нов маршрут през нейна територия, но полага усилия да не допусне такъв. Твърдения, че засилване на миграционния натиск към ЕС през България е високо вероятен имаше още през март. Само преди десетина дни германски медии писаха, като се позовават на таен доклад на специалните служби на Берлин, че вече има организирано пренасочване на нелегални мигранти към България. Според публикациите, трафиканти все повече се насочвали към пътя от Турция през България към Западна Европа заради мерките на НАТО в Егейско море. София продължи и тогава да отрича наличие на миграционен натиск и дори се усъмни в достоверността на информацията на немските служби, докато неочаквано вчера самият премиер Бойко Борисов призна, че „засиленият миграционен натиск към България вече е факт”.
Повод за премиерското твърдение дадоха опити за преминаване на държавната граница на две групи – една от 40, а друга от 56 души. Повечето от тях бяха светкавично върнати в Гърция, а останалите ще ги последват до седмица. Българската страна няма претенции към гръцката и дори изтъква, че между двете действа добро сътрудничество. Все пак в западната част на границата с Гърция бяха изпратени военни подкрепления, за да помогнат на гранична полиция в случай на нов наплив.
Силно впечатление направи обстоятелството, че случаят не е от най-големите нелегални влизания в България, но предизвика висока степен на тревога и спешно заседание в района на залавянето с участие на министри, висши военни и представители на местните власти. Причини за подобна реакция вероятно са повече от една, а не е само тази, че става въпрос за първи случай след неотдавнашното евакуиране на лагера Идомени на гръцко-македонската граница.
Тревогата настъпи ден преди началото на заседание в София, на което България ще сдаде ротационно председателство на Процеса на сътрудничество в Източна Европа. Един от основните приоритети на страната през шестте месеца, през които упражняваше тази функция, бе именно миграцията. В края на април в Солун външните и вътрешните министри на България, Гърция, Македония и Албания се съгласиха, че въпреки намаляването на миграционния натиск, трябва да засилят борбата с трафикантските мрежи и заговориха за приемане на „План Б“, за да не разчитат единствено на възпиращите мерки на ЕС и Турция. За „План Б“ по-късно се заговори и в средите на ЕС. На започващата днес в София среща на ПСЮИЕ има представители и на балканските страни, и на ЕС и други международни организации, темата за миграцията им е обща и няма как да бъде подмината.
Ако се съди по основните досегашни позиции на България по въпроса, на форума тя ще продължи да настоява, че е необходим единен подход за справяне с бежанската криза както на регионално, така и на европейско ниво, и държавите на първа линия трябва да могат да разчитат на подкрепа от ЕС, за да управляват и защитават външните граници на Съюза, а не да бъдат оставени да търсят индивидуални решения.
