В петък миналата седмица премиерът Бойко Борисов обсъди в Истанбул с турския си колега Бинали Йълдъръм проблемните отношения между Турция и ЕС заради бежанската криза. От Истанбул двамата премиери призоваха всички страни да спазват поетите ангажименти, а при преодоляване на трудностите да има истинска солидарност. Ден по-късно Борисов дискутира тези теми в Берлин и с германския канцлер Ангела Меркел. Совалката предизвика силно вниманието сред българската общественост заради убеждението, че Борисов се е нагърбил с посредническа мисия между Турция и ЕС, и заради някои остри, дори язвителни коментари. Самият премиер твърди, че неволно е станал медиатор между Турция и ЕС.
Лидерът на дясната формация ДСБ Радан Кънев коментира саркастично, че Борисов нито е изпълнил „поставената му от султана“ задача, нито е успял да защити националната позиция пред Меркел, а совалката му е била несръчен опит да съчетае предизборен популизъм и апел към турския етнически вот с неграмотност и страх във външната политика.
Политическият анализатор Илиян Василев смята, че посредничеството, което премиерът опитва между Турция и ЕС, е достойна, но трудна задача, защото изисква изключителни дипломатически умения и е лесно посредникът да остане с "контрите" от влошените отношения и да "изгори" като бушон.
Но намеренията на Борисов не са били изключително посреднически. В Истанбул той получи от премиера Йълдъръм уверение, че Турция ще направи всичко по силите си, за да намали тежестта на миграционния натиск за България. В Берлин канцлерът Меркел отново обеща Германия да съдейства на България за допълнителна подкрепа за охраната на границите си. Там премиерът отново настоя за истинска солидарност в ЕС, а така показа, че въпреки опроверженията на Брюксел, остава верен на виждането си, че в момента всяка държава „панически търси“ начин сама да се справи с кризата.
Всъщност срещата на Борисов с Меркел не бе опит за посредничество, а част от цяла една поредица усилия на канцлера за координирани решения по бежанската криза, в рамките на които германският канцлер разговаря и с правителствените ръководители на Австрия, Хърватия и Словения.
Не може обаче да се отрече, че зад последните изявления на Борисов прозират и предизборни намерения. В навечерието на президентските избори премиерът се опитва да демонстрира самостоятелно поведение в изключително сложната обстановка на Стария континент. Солидарността му с Турция от една страна предизвиква одобрение в средите на турския етнически електорат. От друга страна, подобно поведение се харесва и на множеството българи, които напоследък са скептично настроени към европейската политика на София и все повече я възприемат като угодничество спрямо Брюксел в ущърб на национални интереси, свързани с други държави и части на света. Със същите съображения Борисов напоследък нееднократно се изявява и като привърженик на по-мека политика на Запада спрямо Русия. Такива аспирации се наблюдават много по-ясно в средите на опозицията и вероятно новата линия на премиера е предназначена да ги неутрализира. Разбира се, освен ако Бойко Борисов няма намерения за истинска политическа промяна или ориентация. За такава обаче са нужни не президентски, а парламентарни избори.
