В седмицата между първи и втори тур на изборите за президент в българското общество витае недоволство от неясноти в преброяването на гласовете, подадени на националния референдум за избирателната система. В отговор на обвинения, че резултатите от референдума са манипулирани, фалшифицирани или нещо такова, Централната избирателна комисия заяви, че досега не е съобщавала официални резултати за допитването и ще го направи в петък, след анализ на забелязаните несъответствия. Но още преди официалното решение, основните политически сили обявиха, че дори да се окаже, че гласовете не стигат, за да бъдат резултатите от гласуването задължителни за парламента, те ще подкрепят резултатите дори и да не бъде преодоляна така наречената „бариера за задължителност”.
Подобно отношение сега прави силно впечатление. Преди изборите на 6 ноември големите партии не проявиха интерес към референдума и към разяснителната кампания за него. В ЦИК се регистрираха за тази кампания само две политически формации, които са представени в парламента – АБВ и ГОРД. Преди референдума партиите не опровергаваха предупрежденията, че гласуването за него може и да е опасно, защото на въпросите му е невъзможно да се даде еднозначен отговор. Сега обаче те се вслушват в дадените отговори, защото е опасно да се дистанцират от дадената висока подкрепа за въвеждане на мажоритарен избор на депутати в два тура, задължително гласуване на изборите и референдумите, и намаляване на партийната субсидия за всеки получен действителен глас от 11 на 1 лев.
При създалата се необичайна ситуация, съперниците на втория тур за избор на президент – управляващата партия ГЕРБ и опозиционната БСП, имат почти еднакво отношение към резултатите от референдума. ГЕРБ обсъжда вариант да се съобрази изцяло с резултатите му и вариант да проведе съответен дебат. Логиката на тази позиция лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов резюмира с поговорката „Глас народен – глас Божи”. Подобна е логиката и на БСП, която обяви, че ще внесе предложения за промени в Изборния кодекс и по трите въпроса от референдума. И двете партии не крият, че имат резерви към степента на редуциране на субсидиите на политическите партии, но засега не задълбават дискусията по тази тема. И не без основание, защото в момента от първостепенна важност е вторият тур за избор на нов държавен глава, а и току виж в петък ЦИК обяви числа, с които „бариера за задължителност“ на референдума се окаже преодоляна.
Каквото и да е развитието на въпроса оттук нататък, самото му възникване говори за силно напрежение в българското общество. Не за напрежение между политическите партии, а между тях и обществото като цяло. С реакциите си партиите показаха, че са разбрали това и са склонни за промяна. Въпросът е каква точно ще бъде тя и каква е нейната цена.
