През изминалата седмица специалисти от УМБАЛ „Александровска“ и Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ оповестиха резултати от проекта „Развитие на ефективни програми за ранна диагностика на децата с аутизъм в България чрез прилагане на международни стандартизирани инструменти”. На година в България, приблизително 300 деца биват диагностицирани с аутизъм. Разпознаването на това заболяване, в ранен етап, и насочване към лечение е основна цел на здравното министерство. Проектът се изпълняваше в два етапа, в които специалисти от Швеция трябваше да запознаят и обучат български психолози, педиатри и психиатри с два инструмента, гарантиращи много точна диагностика на аутизма. Какви проблеми и трудности са срещнали специалистите при скрининга на малките пациенти и с какво този проект ще бъде полезен за тях, разказа проф. Надя Полнарева, ръководител на експертния екип.
Трябва да се направят усилия скринингът да стане стандартна процедура. В това отношение е работено, като има много преведени психологични инструменти, дори в рамките на този проект. Родителите все повече обръщат внимание на ранното развитие на децата, но това трябва да е приоритет и на личните лекари. Те трябва да бъдат екипирани с инструменти, даващи точни резултати, защото назначаването на такава тежка диагноза е крайно стресираща за родителите. От опита ни можем да заключим, че младите родители трябва да бъдат подкрепяни от личните лекари. Добро впечатление ни прави, че учителите в детските ясли и градини са много добре подготвени и са важен фактор в стимулирането на родителите да търсят ранна лекарска помощ.
Целият диагностичен процес при деца в аутистичния спектър е безплатен за техните родители, но той е осъществим само в системата на дадена болница. Доц. Димитър Терзиев, ръководител дневно отделение в Клиниката по детска психиатрия, обяснява каква част от лечението се поема от здравната каса и как протича то.
Родителите трябва да осигурят редовно водене на децата по време на дневната хоспитализация. Изследванията са психологични и психиатрични, като включват поредица от наблюдения. Финансирането се поема от Министерство на здравеопазването, което плаща на болницата за преминал пациент по болничната пътека. Тази дневна болнична форма е единствената помощ, която родителите могат да не заплащат. Разбира се, ако се ползва извън болнична психиатрична диагностична помощ и допълнителна терапия – тя се заплаща.
