Скици от Испания за първи път в България

Има концерти, които изискват време. Време да си ги припомняш, премисляш и представяш. Защото, знаем, преживяването е мимолетно и колкото и записи да можем да направим, идват други концерти, други музикални събития и споменът постепенно бива „затрупан“. Вярвам, че не е така за онези, които присъстваха на „Скици от Испания“ на 16 март в Първо студио на Българското национално радио. Ще започна с факта, че залата беше препълнена. Още в 15 часа в деня на концерта на сайта на БНР се появи съобщение, че билети за събитието няма. Но ентусиазирани почитатели на концептуалния испански проект на Гил Евънс и Майлс Дейвис (и на Антони Дончев и Росен Захариев-Роко) имаше много и се наложи някои да бъдат връщани, тъй като залата не можеше да поеме повече хора. Може би наистина трябва да се помисли за вариант подобни концерти да бъдат предавани на екрани във фоайето при наличието на такъв голям интерес. Но добрата новина си остава – залата беше пълна! И показва, че Първо студио на БНР има сериозен потенциал и може (отново) да бъде знаково място за музикалния живот на София. Така както студиото „Глен Гулд“ на Канадското национално радио в Торонто е гаранция за качеството и смислеността на избраните да се проведат там концерти.

А за да се случват музикални събития, трябва да има идеи, инициативност и търсения. От страна на добри музиканти. Както се получи в конкретния случай – идеята да се представи един от най-интересните проекти в историята на джаза и по-точно за неговия third stream, oт времето, когато фюжъна започва да играе главна роля, и идва новият прочит на класиката с езика на джаза, при това в лицето на Гил Евънс и Майлс Дейвис. Диригентът на Биг бенда на БНР Антони Дончев не оставя нещата на ниво идея, а се свързва с близките на Гил Евънс, които му предоставят правата и нотите (доколкото ги има разписани), за да бъдат представени Sketches of Spainв Първо студио на БНР. Може би е добре да добавим и факта, че става дума за един от най-важните музикални албуми на XX век с изключително интелектуално значение (според списанието Down Beat), а в класацията на „Rolling Stone” Sketches of Spain е сред 500-те най-добри албума на всички времена.

Българските интерпретатори в случая са диригентът на бенда Антони Дончев и тромпетистът Росен Захариев-Роко заедно с един състав, събрал в едно „сили“ от Биг Бенда, радиооркестъра и оркестъра на Националната опера. Това взаимодействие въщо е в графата „добри практики“, защото когато се представя подобен знаков албум, хубаво е да „вземеш“ отвсякъде тези, които са най-подходящи да го осъществят.

И така, препълнена зала, една-две въвеждащи пиеси и след това на сцената оживяха „испанските скици“, получили се някога като на шега, след като Гил Евънс и Майлс Дейвис седнали да нотират прочутия концерт за китара „Аранхуес“ на Хоакин Родриго (едно от най-изпълняваните и най-популярните творби за солиращ иснтрумент и орестър на 20 век), защото били впечатлени, а нямали партитура и след това им се приискало да чуят и това, и друго, и трето и целият албум се получил испански. Стилно беше представянето, чак до червената риза на Росен-Захариев - Роко и червените гърбове на нотите. Хубаво е, че вече се мисли хем цялостно, хем с усет към малките детайли, които подсилват въздействието на музиката. Премерени и смислени бяха думите на Антони Дончев, с които се обърна към публиката и с които накрая благодари на музикантите. Добре беше вплетена мултимедията със страхотното хрумване да се покаже фрагмент от филма “Miles Ahead”, в който Майлс Дейвис (превъплътен от Дон Чийдъл) се обажда на водещия на радиопредаване, в което се говори за него и току-що са пуснали прочутото “So What“ от албума „Kind of Blue”, и казва с характерния си дрезгава от пушене глас – „стига с тези стари неща, те далеч не са най-добрите. Пусни нещо от „Скици от Испания“, пусни (пауза) – Solea”. И тук  сякаш се промени атмосферата и наистина започна концертът!

Малко факти…Биографията на Росен Захариев преминава през софийското музикално училище, Ротердамската консерватория и сякаш задължителната за един джазмен атмосфера на Ню Йорк (плюс Бостън за разкош), за да стигне пак до София и куп родни метаморфози в различни музикални комбинации с отлични музиканти. И той (като всеки тромпетист) си има „лична история“ с Майлс Дейвис и неговата „необременена от очаквания и предрасъдъци“ уникалност. При представянето на „Sketches of Spain“ го имаше уважението и възхищението от Майлс, имаше обаче и собствен почерк, без преиграване и с много можене.

Деликатна, минималистична, като оригами – така описа музиката на Гил Евънс и Майлс Дейвис Антони Дончев. Това се постара и да вложи той в първото представяне на “Sketches of Spain” в България. Имаше щастието да е пред публика, която и разбираше, и искаше да хареса случващото се на сцената. Което пък бе емблематично за най-доброто в джаза, когато той се среща с класическата музика и с онези неподвластни на думи характеристики на испанския фолклор – точка на пресичане, в която си струваше да бъдеш. А за това, което може да стане още по-добре – е, то беше по-малко от хубавото и с времето започнах да го забравям. Помня, че джаз пътешествието на Биг-бенда на БНР продължава… в правилната посока.