Джазът в продукцията за деца на БНР

Взаимопроникването на различните жанрове в популярната музика е интересен и сложен процес, изследването на който би бил предизвикателство за всеки музиковед, който се заеме да го изучава.  Допускам, че въображаемият анализатор би искал да научи факти, вместо  мнения и целта на тази публикация е да му помогне. Историкът ще си има едно на ум доколко изложените факти са едностранчиви и ще има предвид че са разказани от продуцента на детска музика в БНР от  1984  до 2018 година. Нека си калкулира доза субективност  и потърси в написаното истината.

Темата е: джазът - кога, как и под каква форма прониква в детската музика, продуцирана от БНР.

  В края на 70-те в стилистиката на много автори, които работят в забавния жанр, вече се забелязват влиянията на този жанр, пропътувал хиляди километри от Африка до Америка и обратно на изток към Европа. Някои от тях пишат и песни за деца: Вили Казасян („Баба Марта бързала“, „Татко готви“, „Големи и малки“, “Къщичка от звуци”),  Бенцион Елиезер (“Шпионин”, Шушу-мушу”, „Шишенце от мастило”) , Кирил Цибулка („Едно картофче”, „Небивалици”), Ангел Заберски („Джаф, джаф“, „Няма време да се спреш“).  

В началото на 80-те, помня, детският жанр бавно трансформираше традиционната училищна песен в нова, адекватна на времето форма.

„Чело коте книжки” на Дора Драганова, показана на конкурса „Сладкопойна чучулига” в Бургас през 1984 година, предизвиква много спорове, не получава първа награда, но отбелязва една от малките “революции” в жанра на детската песен, каквито преди това бяха направили песните на П. Ступел. По онова време Радиото се нуждаеше от нов тип детски песни, които да озвучават детските предавания. Сред сътрудниците на „Продукция детска музика” вече бяха автори като Любомир Денев (Цикъл “Слънце с чадърче”, “Котка”, “Светулка”, “Муха”, “Дневен режим” и др. ), Вили Казасян, Панайот Славчев и Александър Бръзицов (“Мартенички”, „Кутия с копчета“), в чиито песни и аранжименти влиянието на джаза е безспорно.

  От 1979-та година  БНР е и копродуцент на песните от Националния конкурс за детска песен “Сладкопойна чучулига”-Бургас, записвани с участието на музикантите от Бенда под диригентството на Вили Казасян и Иван Пантелеев. Самото съществуване на Биг Бенда сред музикалните състави на Радиото допринасяше за смесването на различни жанрове в музиката, продуцирана от БНР: през 1994-та година “Балкантон” издаде плочата “Над смълчаните полета” с песни от Христо Недялков в изпълнение на Детския радиохор с аранжименти на Вили Казасян и в съпровод на Биг Бенда на БНР. Тази продукция, разбира се, не е джаз в истинския смисъл, но е опит за приближаване на песните, създавани през 60-те и 70-те, до потребностите на новото поколение.

  Забавната музика и джазът се оказват  жанровете, които олицетворяват модернизирането на детската песен. Цигулките, флейтата и обоят, които доскоро звучаха в съпровода на песните (аранжирани блестящо в класически стил от Стефан Рибаров за ДВГ “Сребърни звънчета” и „Пим-Пам“), постепенно са изместени от китарата, ударните инструменти, саксофона и тромпета. В мелодиката и ритмиката прониква суингът. Кой ли може да бъде наречен  автор на промените? Едва ли някой ще се осмели да  назове  само едно име. Било е въпрос на необходимост, потребност, естествени процеси в интонационната среда, може би... Извинявам се за мнението.

  През 1990 година към БНР е създадена детската вокална група “Радиодеца”, призвана да поеме онази част от музикалната продукция, която не се вписва в елитарната репертоарна политика на Детския радиохор. Този състав е едно от чувствителните полета, което допуска проникването на влияния от популярните жанрове.

  Нека бъдещият изследовател на процесите в детската музика обърне внимание, че Радиото е една голяма, добронамерена и артистична лаборатория, в която  редактори, журналисти, диригенти, изпълнители, външни сътрудници и продуценти винаги са в непрекъснат контакт и взаимодействие  по повод програми, предавания, фестивали, конкурси, концерти и записи...Забелязала съм, че интересните явления често пъти са продукт на сътрудничество и екипна работа... Извинявам се отново за мнението. Нека остане примерът: “Приспивна песен на чичо Сачмо” (Uncle Satchmo’s Lullaby) и “Дядо Коледа идва в града” (Santa Claus Is Coming To Town). В превод на български език те са записани с малката Светлана Трифонова,  ДВГ “Радиодеца”, Стефка Оникян  и Биг Бенда на БНР по идея на продуцента на джаз музика в БНР Йордан Рупчев през 1996-та година. Песните “Рудолф – еленът с червения нос” (Rudolph Red nosed Reindeer)  и “Нека да е Коледа” (Must Be Santa) са подсказани от сътрудника ни поетесата Галина Златарева  (запис с Биг Бенда на БНР от 1994 г. ) и т.н. и т.н.

  ВГ “Радиодеца” не е единственият изпълнител, чрез който се реализира музикалната продукция за деца. Радиото си сътрудничи с десетки състави и индивидуални изпълнители – ДВГ “Пим-Пам”, “Сребърни звънчета”, “Бон-Бон”, “Пеещи камбанки” – Велико Търново, “Каманките” – Елин Пелин и много, много други. От 92-ра година, например, датира записът на песента “Жаба жабурана” от Кр. Милетков, записана първоначално с ДВГ “Камертон”, а няколко години по-късно - с ДВГ “Бон-Бон” и малката тогава Поли Генова. Аранжиментът на Св. Атанасов е в стил “диксиленд”.

  Красимир Милетков ли споменах? Малцина знаят, че БНР е продуцент на клавирния му албум “Музикална кутийка”. Малките пианисти от музикалните училища в страната непрекъснато ги свирят на концертите си. Бъдещият анализатор на джазовото влияние в българската детска музика ще открие в пиесите от този албум много доказателствен материал.

  През 2007 година ДВГ “Радиодеца” изнася коледен концерт с Биг бенда на БНР под диригентството на Янко Миладинов, излъчен за страните-членки на EBU. Децата изпълняват песни от Хр. Недялков, Р. Карагьозов, Вили Казасян, Г. Андреев, Л. Денев и др. Сред авторите на аранжиментите са Румен Бояджиев-син и Васил Делиев  –музиканти, чието пристрастие към джаза е очевидно.

  От 2008- ма година датира  проектът  “Филмите на детството” – продукция на Детска музика на БНР. В него са включени  български песни от П. Ступел, Ал. Бръзицов и Ст. Димитров  (“Преди лятото”, “Оставете ни да играем”, “Боси времена”, “Таралежите се раждат без бодли”, “Баща ми бояджията”, “Моби Дик”) и 6 песни из филми на “Дисни” (“Нещо по-така”, “Джунглоритъм”, “Искам да съм цар”, “Отвъд морето”, “Приятел като мен”, “Искам да съм като вас”). Песните на “Дисни” са 100-процентов джаз за деца – американски по стил и детски по своята насоченост. Песните са преведени на български език и записани същата година (2008) с участието на ДВГ “Радиодеца” , ДВГ “Морски песъчинки”, 9-годишната Стела Давидкова, 12-годишната  Катерина Евтимова  , актьора Св. Добрев и Биг Бенда на БНР с диригенти Янко Миладинов и Васил Делиев. Изпълнени са пред публика няколко години по-късно под диригентството на Антони Дончев и с участието на ДВГ “Радиодеца”, ДВГ “Щурче”, актьорите Св. Добрев,  К. Икономов и децата Мариам Маврова, Яна Димитрова и Стефан Трифонов.

През 2013-та, за първия Пролетен детски джаз концерт в Първо студио на БНР, са поканени отново ДВГ “Щурче” с диригент Ирена Христова и 7-членен комбо състав с ръководител Венцислав Благоев. Идеята на концерта е не просто да се свири американска джаз музика пред детска публика, а да се покажат само български детски песни в джазов аранжимент, продуцирани от БНР. В концерта  звучат “Една добра мушичка” и „Пролетна песен“ от Вл. Джамбазов (продуцент БНР 2005, 1994 г,), Котка, Муха, „Щурчова китара“ от Л. Денев (БНР 1993, 1994  г.), „Индианска приспивна“ от В. Казасян (БНР 1994),  Що ми домилело, обр. Кр. Милетков и Л. Павлов (БНР 1994 и ДВГ “Щурче” 2013),  Песента на Щуреца от Б. Карадимчев (БНР 1994 г).

  През 2015-та година, по повод 25-годишнината на ДВГ “Радиодеца”, БНР финансира и осъществява едноименния проект, чиято цел е да покаже в ретроспекция някои от най-хубавите песни, създадени за Радиото през отминалите 25 години.  За концерта са поканени да участват отново ансамбълът на В. Благоев и музикантите от камерния оркестър на AGBU с диригент Бедрос Папазян. Програмата му е разностилна, защото такава е и детската продукция на Радиото. В нея има камерни и хумористични песни, има и  песни в стил джаз, балада, рок и фънк – по малко от всичко, което звучи около нас и има право на живот. Ще спестя на читателя досадното изброяване на заглавия, но някои от имената на авторите може да го ориентират: Г. Костов, П. Ступел, Ал. Текелиев, В. Кушев, Емил Димитров, Х. Агасян, Св. Лобошки.  Който познава песните ѝм ще разбере, че нямат много общо с джаза.

  На следващата година песните от проекта вече са записани, а по повод издаването на компактдиск със записите ДВГ „Радиодеца“ правят отново концерт в Първо студио.

  Тази година БНР  за втори път поднесе на детската си публика един  концерт изцяло в стил джаз, показвайки богатството на своя музикален фонд. Песни, създавани от 70-те години до днес, от автори като К. Цибулка, Дора Драганова, Борислава Танева, Емил Струнджев, Б. Елиезер, Кр. Милетков, Т. Янкулов, Л. Денев, Вл. Джамбазов и Ал. Бръзицов, бяха изпълнени в Първо студио на БНР от ДВГ “Радиодеца”. Заслуга за успеха на концерта имат и виртуозните джаз аранжори Христо Йоцов,  Валери Костов, Любомир Денев, Венцислав Благоев, Васил Енчев, Светлозар Атанасов, Павлин Павлов, Любомир Денев-младши, Георги Красимиров-Герасим, както и джаз музикантите, които свиреха на живо: Росен Захариев-Роко - тромпет, Красимир Кирилов – тромбон, Атанас Хаджиев – саксофон и кларинет, Атанас Миладинов – пиано, Димитър Сираков – бас, Стоил Иванов – ударни и Димитър Благоев – китара.

  Да-а-а, много имена се изредиха... Така е с фактите, скучни са за четене, но са истина.

  Темата беше “джазът”, но той  не е основният акцент в продукцията за деца на БНР, защото главният е българската музика. Джазът е само един от жанровете, които ѝ оказват влияние, само една от посоките, по които вървим, водени от господарите –  врамето, в което живеем и нашите слушатели.

  “Старата къща”, както често наричат Радиото, е отворена за всички, които  разбират това. Тя е гостоприемен дом за талантливите български композитори, поети и изпълнители.  

  Е, някои гости вършат пакости в къщата, понякога се опитват да задигнат нещо и са недоволни, че не са били добре нахранени, домакинът не ги е поканил да му пренощуват в спалнята и не им е позволил  да си закачат табелка с името на входната врата.