100 години разказани с музика

Възможно ли е с върха на диригентската палка да се разкажат 100 години музика? Да, ако палката е в ръцете на маестро Димитър Христов и ако събитието е посветено на стогодишнината от рождението на Коста Колев.

Трудно се описва подобен концерт. Емоции, спомени, съпреживявания, прекрасна музика, нестихващи аплаузи. Това са само контурите на събитието. Пълноценното възприятие бе докосващо сърцето, защото музиката на Коста Колев е естествена като българската душа.

Роден на 02.06. 1921 г. в с. Кортен, Коста Колев оставя златна диря в жанровете на обработения фолклор, в развитието на народния оркестър, в изкуството „фолклор” изобщо. Записал хиляди автентични песни и мелодии, обработил голяма част от тях за различни изпълнителски състави, работил с формации от цялата страна, за познавачите на фолклорната музика Коста Колев е колос. Димитър Христов обича да въвежда аудиторията в естеството и съкровената същност на изпълняваните произведения. Въпреки огромния си опит, обаче, в думите му пред микрофона личеше искрено вълнение: „Поводът, който ни събира днес е годишнина от рождението на един гениален човек, който научи всички нас да музицираме, да оркестрираме, да познаваме в детайли музиката, която правим, да не загубваме никога фолклорното в нея.. а това е човекът Коста Колев. Между другото, всеки от нас има усещането, че познава музиката на Коста Колев. Това идва от огромното наследство, завещано ни от него както в архива на БНР, така и в много други състави из цялата страна.”

Да застанеш на диригентския пулт на Коста Колев, с неговия оркестър, с аудитория, обожаваща творбите му, пред очите на съпругата му – известната народна певица Мария Лешкова и пред личности, работили в неговото обкръжение като фолклорен изследовател от величината на Румяна Цинцарска, като брилянтната Янка Рупкина или пък голямата дама на фолклорното хорово изкуство проф. Дора Христова … и да изпълняваш неговата музика, е огромно изпитание за всеки музикант. Димитър Христов прие предизвикателството. Прие го с уважение, с почитание, с внимание към всеки детайл, с радост.

Творбите, прозвучали в паметната вечер, са внимателно подбирани от Христов в продължение на месеци. Те пълноценно отразяват творческите търсения на композитора – от чисто оркестровите сюити през ансамбловите произведения и песните за солист и оркестър до акапелните хорови творби, от изключително популярните „Калино, дюлбер малино” и „Люлка се люля” до премиерно изпълнените единадесет години след смъртта му Русенска и Чирпанска сюити.

Иска се много дръзновение в юбилеен концерт да извадиш от архивите и да покажеш за първи път пред очите на света непознати произведения, да ги заявиш, да ги изваеш по начин, по който да докоснеш публиката. Финесът – в нюансирането, в диханието на фразата, в красивите цезурни моменти, в логичните кулминации и съвършения звуков баланс на народния оркестър, в елегантното „изтъкване” на всяка мелодическа линия, на всеки характеристичен щрих – е принципно присъщ за диригентското присъствие на Димитър Христов. Но в този концерт видимо пролича и преклонението му пред Коста Колев – Коста Колев композитора, човека, учителя, фолклориста, диригента, приятеля. Макар и с кратки анонси между различните произведения, Христов водеше публиката от едно състояние към друго, разкриваше факти от живота на композитора, постигаше паралели със съвремието.

Една от прекрасните идеи в концерта беше участието на няколко твърде млади, но безкрайно талантливи солисти. Така публиката успя да се наслади на прекрасните изпълнения и гласове на Димитър Арнаудов – с песента из репертоара на Веселин Джигов „Рофинка е болна легнала”, на солистката на Ансамбъл „Тракия” Миглена Димитрова с песента на Мария Лешкова „Жеруна в огън гореше”, на Димитър Лукарски с песента на Павел Сираков „Овчар съм девет години”, на Николай Урумов с песента на Недялка Керанова „Черньо Петрана думаше” и на Христина Анастасова с песента на самата Янка Рупкина „Станиното лице”. Песни от всички фолклорни области, показващи съвършеното познание на Коста Колев към специфичните регионални характеристики. Песни за всякакви гласове, в оркестрацията на които личи невероятното му умение да подпомогне, да изтъкне красотата на гласа, да създаде ювелирен оркестров „обков” на тези автентични вокални бисери. Солист, оркестър и диригент бяха едно неделимо емоционално преплитане, което взривяваше публиката след всяко изпълнение.

За общото високо професионално представяне на портрета на Коста Колев допринесе и участието на Хор „Ваня Монева”. Звънливите гласове на момичетата допълниха с цвят музиката в Русенска сюита, ансамбловите пиеси и ведрата, жизнеутвърждаваща емоция на финала, но всъщност именно акапелните произведения разкриха една различна чувственост от портрета на Коста Колев. Ваня Монева е диригент с определен афинитет към дълбочинно музикантски интерпретации и пределна естетика на звукоизвличането. Само в две песни тя успя да покаже две коренно различни състояния и като композиции, и като гласова реализация – топлината на звука, вглъбеността, широтата на мелодическата линия, пълната освободеност на родопската безмензурност в „Девойко, бално ли ти е” и закачливата свежест, пиперливия звук, настроение, закачка в „Завило се вито хоро”. И това – поднесено с безупречна интонация, отношение към текста, ярки динамически амплитуди, но и фина агогическа нюансираност. Ние чухме две крайно различни настроения на един и същ композитор, което може да се постигне само от музикален душеприказчик, какъвто е Ваня Монева.

Но всъщност големите герои на концерта бяха самите оркестранти – два часа почти непрекъснато музициране, без да си позволят в нито един момент да намалят своя интензитет или своето ниво – от прекрасния топъл звук на кавалджиите, през необичайно мекия звук на гайдарите, характеристичните виолови изпълнения, виртуозните гъдулари, звънките тамбурджии.. Това е оркестър от виртуози, оркестър, който зарежда с енергия, оркестър, комплектуван и усъвършенстван от самия Коста Колев.

Да, Люлка се люля, а в люлката – МУЗИКАТА на цяла България.

                                                                                                                                                                                 Доц. д-р Рада Славинска