Възходът и упадъкът на легендарния град Кабиле

Предполага се, че той носи името на тракийската богиня-майка Кибела, изобразена върху релеф на скалното светилище „Зайчи връх”. Именно в подножието на тази древна астрономическа обсерватория възниква едно от най-големите търговски и културни средища в пределите на някогашна Тракия. Кабиле е единственият у нас изцяло проучен тракийски град, чиито следи са разпръснати край днешния Ямбол. В наши дни част от останките му са възстановени и консервирани, а откритите в района артефакти красят витрините на модерната музейна сбирка, изградена по европроект край археологическия резерват.

На територията на древния Кабиле няма построен съвременен град, а това определено улеснява археологическите проучвания, както и консервацията му. Предполага се, че основите на Кабиле са поставени към края на ІІ хилядолетие пр. Хр. С течение на вековете селището се разраснало, появили се дебелите крепостни стени и отбранителни кули, жилищните сгради, улиците, храмовете. През 341 г. пр. Хр. Александър Македонски завладява града. Но след разпадането на могъщата му империя Кабиле отново влиза във владение на тракийското племе одриси и става резиденция на царете Спарток, по-късно и на Скосток. Към края на ІІІ - началото на ІІ век пр. Хр. Кабиле е един от най-проспериращите градове в тази част на Европа, наброяващ 7000 жители. Археолозите се натъкват на следи от храм на богинята Артемида, смятана за покровителка на местното население, на олтар на Аполон, на жилищни и търговски сгради, на голям градски площад, на склад за зърно.

Съдейки по откритите артефакти, тук са живеели много заможни хора – твърди Стефан Бакърджиев – директор на Регионалния исторически музей в Ямбол. Изящно изработената посуда, пищните накити, стъклените лакримарии от Египет /съдове за събиране на сълзите по време на погребенията/, множеството амфори с печати от далечни земи говорят за заможно население, което било отворено към света и външните влияния. Кабиле си имал и собствен монетен двор, където се секли бронзови и сребърни монети с неизменното изображение на Артемида. По-късно, през Римската епоха, градът се превръща в един от най-големите военни лагери в провинция Тракия. Тук са открити и проучени общо 15 архитектурни обекта. Сред тях са части от тракийски крепостни стени с отбранителни кули, две римски терми, две големи двуетажни казарми, цял един късноантичен квартал, раннохристиянски храмове и прочие – разказва Стефан Бакърджиев. Някои от тези постройки са реставрирани, консервирани и достъпни за туристите.

Кабиле е един от най-големите раннохристиянски центрове на територията на днешните български земи. А базиликата от ІV век е може би най-голямата като площ у нас. Според историческите извори Северус – епископът на Кабиле, участва във Втория вселенски събор в Сердика през 342 г. Неслучайно тук имаме два раннохристиянски храма. Част от мозайките на единия са изложени в музея, а другият е с баптистерий /кръщелня/. Предполагаме, че тук са живеели едни от най-ранните християни в тази част на Европа.

Но като много градове, и Кабиле си има своя възход и упадък. След около хилядолетие и половина съществуване градът на Александър Македонски, на одриските царе Спарток и Скосток и на римските легионери загива. В края на VІ век нахлуват варварски племена.

Вероятно това са били авари, славяни, ранни прабългари. По това време имало и голямо земетресение, което променило трасетo на близката р.Тунджа. С изместване на коритото й с 2 километра встрани, сложната канализационна система спряла да функционира и хората започнали да се изселват – обяснява Стефан Бакърджиев.

Това е краят на Кабиле – града-легенда, чиято слава се носела из античния свят. Днес от някогашното търговско и културно средище са останали само руините и изящните артефакти, подредени в прилежащия към археологическия резерват музей. А за живота и бита на обитателите му научаваме от възстановките, организирани в изграденото подобие на „кастелум” или римски лагер, където ентусиасти, преоблечени като римски легионери, изнасят колоритни спектакли пред посетителите на резервата.

Снимки: Венета Николова