Доайенът на БНР Петър Милушев: Аз съм радиоман!

Той е роден на 26 ноември 1927 г. Откак се помни, спазва строг режим. Редува работа, отдих, сън, здравословна храна, по 100 грама уиски и… разбира се, подобаващо мъжко отношение към нежната си половинка. В юношеските си години е свирил на китара в Дома на железничаря – София, заедно с публициста и журналист – покойния вече Стефан Продев. Племенник е на писателя Ангел Каралийчев.

Петър Милушев е автор на 18 книги на спортна тематика, основател на Спортна редакция в БНР, пет пъти е отразявал Олимпийските игри, инициатор е за старта на емблематичното предаване "Спорт и музика", което е имал честта да води в продължение на 20 години.

Изглежда свеж, умът му е бистър. Доайенът на БНР Петър Милушев ще посрещне 90-ия си рожден ден в елитен столичен ресторант в обкръжението на съпруга, деца, внуци, правнук, приятели, водещи спортни журналисти, общественици. А в тоста си с почти детински чист поглед на човек, който продължава да търси и анализира житейските новости, ще им каже: Аз съм радиоман!

Г-н Милушев, през 1952 г. сте започнали професионалната си кариера в БНР. За радиото твърдите: "Това е моят живот". Спомняте ли си как бяхте назначен?

В онова далечно време, 6-7 години след края на Втората световна война, когато в столицата още стърчаха къщи, разрушени от бомбардировките на англо-американските "Крепости", в Главна редакция "Новини" на Радио София (бъдещата програма "Хоризонт"), работехме около 30 души. А в Спортната редакция – само двама. Аз бях назначен след конкурс с участието на над 500 души, който се проведе в аулата на Агрономическия факултет в близост до сградата на Радиото. В програмата имаше само две основни емисии новини – в 12.30 и в 20.30 ч. Нощни предавания не се излъчваха. Освен спортната информация в двете емисии ние имахме и две рубрики по 10 минути – "На спортни теми" и "Физкултурна просвета". Подготвяхме и "Сутрешната радиогимнастика". Тогава в България доминираха два спорта – футболът и колоезденето. Имаше едно златно съзвездие, което в продължение на близо 10 години шестваше по европейските, африкансксите и азиатските писти и шосета.

Особено популярна беше Обиколката на България. Всяка година екип на Спортна редакция я придружаваше с една трофейна кола от войната с подвижен покрив от брезент. Радиорепортажите във вечерната емисия по официална статистика се слушаха от милиони хора. Телевизията се появи няколко години по-късно. (бел. авт.: първата новинарска емисия на БНТ е на 7 ноември, 1959 г.).

Чувала съм, че през 50-те години на миналия век в БНР са работили личности, считани за основна част от елита на страната ни, които са задавали тон за поддържане на българщината – талантливи журналисти, писатели, поети, общественици…

…От Радиото са тръгнали Йордан Радичков, Георги Караславов… Те осъществиха предавания, които завладяха цяла България. За сатиричното предаване "Миладин и Костадин" се носеха легенди. Веселият "Бърборино" пък децата очакваха с нетърпение всяка сутрин. Международният коментатор Огнян Велков, поднасян от талантливия говорител Боби Симеонов с Левитански привкус, бе сред най-желаните гости във всеки български дом в петък вечерта. Тези предавания продължиха дълги години и оставиха златни дири в историята на Радиото.

А как се появи "Спорт и музика"?

През 1960 година, когато отразявах Олимпийските игри в Рим, влязох в едно от големите студиа на спортния отдел на радио RAI. Пред микрофона със слушалки в ушите стоеше един доста колоритен и темпераментен коментатор с щръкнали встрани 10-15 сантиметрови мустаци като на нашия хайдутин Панайот Хитов. Пред него имаше плоска кутия с двайсетина бутона, които той непрекъснато превключваше. Оказа се, че Кортозио (така се наричаше коментаторът), има директна телефонна връзка с всички стадиони и зали, където се провеждаха олимпийските състезания. И всеки репортер можеше да бъде включен в интересен момент. От време на време се пускаше музика. Този начин на предаване за първи път се използваше в италианското радио и предизвикваше невероятен успех сред слушателите.   

Когато се върнах в София, написах докладна бележка до ръководството на Радиото. Още същия ден бях повикан от главния директор Мишо Николов. За мен той е най-ерудираният, възпитан и с голям замах ръководител в близо 40-годишния ми стаж в БНР. В кабинета му бяха инженери от Техническата редакция. Разказах им подробно всичко, което чух и видях в италианското радио. Така започна сагата за бъдещото "Спорт и музика". През годините то се превърна в модерно светско предаване. Правехме слушателите съпричастни чрез директни репортажи от спортни събития. Радиобукетът се допълваше от забавна и танцова музика. "Спорт и музика" вече се водеше от нас, двамата репортери от спортна редакция – Петър Петров и аз. Ние бяхме първите коментатори в историята на радиото, които влизаха „на живо“ в централното студио.

Имах шанса и да осъществя първото в историята на Радиото директно предаване в движение с подвижна радиостанция, монтирана в специално пригодена лека кола "Волга". Това беше най-голямото в професионален план изпитание за мен.

А днес какъв вид медии предпочитате да Ви информират – печатни, електронни…?

Аз съм радиоман. Слушам новините, спорта и публицистиката на БНР. Гледам малко някои телевизии, чета вестниците "Меридиан мач" и "Тема спорт".

И как Ви се струва, ще я има ли България? Чуват се тревожни гласове в тази посока.

Спорен въпрос. Но чувствам със сърцето си, че България ще се оправи. Начело на човечеството навсякъде по света ще застанат прогресивни хора.