Българинът винаги е имал усет за красивото и макар често да е живял твърде скромно, в бита си той използва множество изящни изделия, наследени от предците му, изработени лично от него или от изкусната ръка на някой самоук майстор. Жените от своя страна внасят изящество и колорит в българския дом чрез ръчно изтъкани черги, одеяла и килими с живописни орнаменти.
Съзнавайки необходимостта от запазването и предаването на занаятите на бъдещите поколения, през 1967 година с постановление на Министерския съвет се създава национално сдружение „Задруга на майсторите на народни художествени занаяти“, а година по-късно – през 1968, занаятчиите в Русе също обединяват усилия, за да представят изкуството си на всички национални и международни изяви, организирани от Задругата. В по-ново време майсторите от дунавския град създават сдружение с нестопанска цел, чиято мисия е опазване и съхранение на самобитната култура на нашия народ чрез изучаване и пресъздаване на местните традиции, духовните и материалните образци на регионите по поречието на Дунав. Така през 2013 година се ражда „Дунавската задруга на народните художествени занаяти“. В нея членуват майстори на музикални инструменти, иконописци, майстори на художествена керамика, плетиво, дърворезба и калоферска дантела.
Задругата има свой собствен комплекс на занаятите, който представлява ансамбъл от ателиета. С много усилия се опитваме да го възстановим и използваме за развитие на културен туризъм. Обектът вече е включен в един от туристическите маршрути, разработени от Министерството на туризма, а резултатите са чудесни – споделя един от учредителите, дърворезбарят Ангел Митрофанов.
През 2016 година община Русе отпуска 55 000 лева, с които след 15 години чакане ателиетата на майсторите са ремонтирани. Център „Сионес“ – организация, която осъществява дейност в обществена полза, реставрира за своя сметка старинна къща в двора на комплекса, чиито резбовани тавани са направени преди два века от тревненски майстори.
Днес тя е дом за някои от ателиетата на Задругата. Според Митрофанов бъдещето на занаятите е да намерят място в един своеобразен музей на открито, по примера на етнографския комплекс „Етъра“ край Габрово, в който майсторите да показват своите умения на наши и чужди туристи. В работилницата под открито небе те ще научат повече за тънкостите на занаяти като художествена обработка на кожа, медникарство и железарство, с които градът е популярен. За да се случи това обаче са необходими както средства, така и хора:
Има интерес от страна на по-младите, но когато видят, че няма реализация и приходи като мотивация, те се отказват, казва Ангел Митрофанов.Отива си майсторът, а с него и занаятът, защото пред нас и след нас няма никой.
Липсата на хора, на които да предадат знанията си, не обезкуражава занаятчиите от Дунавската задруга и те продължават да прославят България и да печелят награди от престижни фестивали в областта на приложното изкуство. През юли и август тази година те взеха участие в XXXI фестивал на традиционната шевица в турския град Шиле и на XIX културен фестивал в Бююкчекмедже.
Във втория арт-форум участваха над 1350 артисти от 64 държави, сред които и 160 занаятчии. Българинът Веселин Фесчиев привлече вниманието със стана си и изящните черги, които тъче на него, а Боряна Мочева и Красимир Сивов създадоха естетическа наслада за окото на посетителите чрез своите гравюри върху кожа.
Снимки: dunavskazadruga.weebly.com
Един от най-хубавите спомени от детството несъмнено е украсяването на празничната елха. Лицата са озарени от усмивки, из цялата къща се разнася уханието на прясно отсечено елхово дръвче, а от кутиите се вадят загадъчно проблясващите, грижливо завити в памук и стари вестници играчки. Играчки от детството. Стъклени, крехки и много красиви...
Невероятните си кукли самоуката майсторка Станка Козарева изработва вече осем години. От миловидните личица гледат широко отворени любопитни очи, точно като на децата, за които са предназначени. А както повечето хубави неща, и куклите се раждат съвсем случайно. Като малка аз имах само една кукла – спомня си Станка Козарева. –..
Повод да потърсим Ева Майдел бе новината, че тя е единственият българин, част от престижната класация на глобалната платформа за политика „Аполитикал“, която определя кои са най-влиятелните млади политици в света. Списъкът съдържа сто имена на политици до 35 години от цял свят. Въпреки огромната конкуренция, Ева успя да извоюва своето място..
Във времето на социализма пътуванията извън социалистическия лагер бяха привилегия за малцина. Но имаше един квартал на София – Студентски град, който беше като малък Лондон и по улиците му се чуваше реч от различни краища на света. В онези години се появяват първите латино партита в България – из читалните на Студентски град като апетитен..
На 8 и 9 декември в образователния център „Зона 21” в София ще се проведе една нестандартна изложба. В духа на най-топлия празник посетителите ѝ ще могат да се насладят на една съвсем малка част от необятния свят на пъзелите – на зимна и коледна тематика. Събитието, организирано от Puzzles Bulgaria, е уникално по рода си, а подредените пъзели са от..
Морските дарове не присъстват на българската трапеза толкова често, колкото на софрата на нашите южни съседи – гърците. Ястията от риба обаче по традиция са основна част от менюто ни за Никулден, въпреки че този празник съвпада с Рождественския пост. В източноправославната религия на трапезата на Никулден задължително присъства..
Обединяващи каузи за опазването на природата, страст към силните изживявания и вдъхновяващи разкази на приключенци отново събраха в рамките на три дни (3-5.12) любителите на екстремните спортове и природата на четиринадесетото издание на фестивала „Дни на предизвикателствата“. Напук на мъглата, захлупила София, пространството пред аула "Максима"..