На 16 декември 2018 г. от 16 часа предстои да чуете премиерата на радиопиесата „Кредитът“ от каталонския драматург Жорди Галсеран. Галсеран е най-поставяният чужд автор в българските театри през последните няколко години, а предстоящата радиопиеса е първият път, в който негово произведение ще звучи в ефира у нас. Интересът към този автор далеч не е случаен – Галсеран е модерен, умен и забавен автор, който не се свени да поднася сериозни политически или по-скоро социални теми по достъпен и често откровено комичен начин. Именно такава е и постановката „Кредитът“, в която ще чуете гласовете на артистите Веселин Ранков и Ованес Торосян, под режисурата на Петър Бакалов.
В центъра на камерното действие са двама души: единият – млад човек, който отчаяно иска да получи малък кредит, а другият – банков служител, който категорично отказва да му го даде. В това нямаше да има нищо необикновено, ако Галсеран не вдига залога още от самото начало – клиентът в прав текст заплашва, че, ако чиновникът не му отпусне кредита, той ще се види принуден да прелъсти жена му и да направи така, че тя завинаги да го напусне. Защото – виждате ли – Антонио, освен отчаяна нужда от пари, има и вродена дарба, която го прави неустоим за жените. Така двамата бързо попадат в едновременно комичен, но и психологически дуел, в който позицията на силния неколкократно се сменя.
„Кредитът“ не е само забавна, а на моменти нелепа словесна престрелка и игра на блъф, а произведение с откровен социален и до голяма степен политически профил. Тук обаче не става дума за политиканстване, а за онова лице на политиката и икономиката, което влияе върху нас, независимо от това дали го искаме или не. Чрез уголемяващото око на сатирата банковият служител е видян като жрец на божеството капитал, който единствен е съоръжен със силата да задоволява нуждите и желанията на обикновения човек. По силата на абсурда и комедията обаче игралното поле бързо се променя, силният изпада в слаба позиция, а слабият влиза в силова роля, за да се окажат накрая и двамата нито спечелили, нито загубили, защото всичко е „мамка“.
Пиесата не фаворизира нито една от позициите. Тя, от една страна, показва жестокостта на неолибералната система, в която живеем, но, от друга, ни намеква, че именно ние със своите недостатъци, желания и чисто човешка несигурност, сме тези, които я изграждаме.
Струва ми се, че „Кредитът“ е в същото време и забавна критика и към позицията на мъжа в съвременното общество. Естествено, на изкуството е дадена силата да хиперболизира, но въпросът, който в случая задава то, е и дали пък обществото ни понякога не поставя плахи и незрели момчета в телата на мъже на ръководни и отговорни позиции. Дали тези, които идват при тях с необмислени желания, не са в същото време други непораснали момчета, които по детински са готови да се тръшкат, докато не получат това, което инатливо искат, без да имат истинска нужда от него. Може би за това в пиесата има само един персонаж, на когото сме склонни наистина да симпатизираме, макар нито за миг да не чуваме гласа му. Мисля, че след края на пиесата за всеки ще е ясно кого имам пред вид.
Записът на „Кредитът“ от Жорди Галсеран в превод на Нева Мичева и с участието на Веселин Ранков и Ованес Торосян, под режисурата на Петър Бакалов е осъществен във Второ студио на БНР от екип: звукорежисьор – Теменужка Маринова, звукоинженер – Михаил Михайлов и музикално оформление – Валя Бояджиева. Радиопостановката е реализирана с подкрепата на Институт Сервантес – София и е заснета от екип на радио „Бинар“. На 13 декември беше осъществена прожекция на видеоварианта, която сложи началото на поредицата прояви, посветени на 80-годишнината от излъчването на първата радиопиеса, с която на 26.12.1938 г. във Варна се ражда радиотеатърът в България.
Ревността може да се предава и по факс. Да влиза в него както хартията, да излиза от там и да разяжда сърцето, душата, главата. Поне в пиесата на Естер Вилар. Авторката е родена през 1935 година в Буенос Айрес, Аржентина. Завършва медицина и работи като лекарка, но след време изцяло се посвещава на писателската си дейност. Автор е на много книги, които се..
Животът се състои от прости неща – малко пари, едно куче, боб за обяд, чаша вино, няколко кокошки, къщата на село. През 1997 година Огнян Логофетов отива в село Осиково, Смолянска област. Там в мир живеят християни и мюсюлмани. Заедно вдигат сватби, заедно се раждат и заедно си отиват от света. Заедно гледат и пчели. Трябва да си много внимателен с..
Радиотеатърът с удоволствие ви представя премиерата на „Звезда без име“ от Михаил Себастиан. Всички участници в радиопроекта работиха с истинска творческа радост и вдъхновение. Представям ви екипа: Превод: Огнян Стамболиев. Адаптация: Яна Добрева. Участват артистите: Силвия Лулчева, Веселин Ранков, Валентин Ганев, Пламен Пеев,..
Пиесата на Георги Василски „Три бири – Ново време“ е тъжна сатира за нещата и събитията, които връхлетяха България през годините на прехода. Връхлетяха, но не уплашиха – компанията, която авторът събира, коментира ставащото с насмешка, понякога с напразни надежди, друг път с ентусиазирани пророчества. Както може да се очаква, от копнежите и бляновете на..
В седмицата ( 17 - 21 декември ), в която най-силно очакваме коледните празници, започва и тази серия на рубриката „Запазена марка“, която ще звучи всяка делнична нощ от 2 часа през нощта . Общото в петте подбрани произведения този път ще са вярата и надмогването. Но не църковната вяра, дори и не и религиозната вяра в нейния каноничен облик, а вярата,..
През декември отново ще можете да проследите нощната театрална програма на БНР - всеки делничен ден, 30 минути след полунощ, включваща преимуществено класически произведения и, по класически начин, неостаряващи постановки. В понеделник (3 декември) , от 0.30 часа , е „Дамата с кученцето“, една прекрасна и много стара постановка с актьорските гласове..
В неделния следобед на 2 декември ще чуете 59 минути и 24 секунди дълъг запис на текст, който няма да ви остави равнодушен и безучастен и за една от 3576-те секунди времетраене. Иван Добчев, Асен Аврамов, Майя Динева, Боян Сталев, Димитър Василев са хората, които са го сътворили през 2010 година, а преди това Константин Илиев е написал текста на..