"Кой е Вашият будител на 2024 г.?" С този въпрос Българското национално радио се обърна към гражданите на България, а стотици от вас посочиха своите номинации.
От тях журито в състав: проф. Огнян Герджиков, д-р Румен Манов, Светослав Иванов, Даниел Ненчев, Елеонора Гаджева, Добрина Чешмеджиева и Ива Дойчинова определи 10-те имена или каузи, белязали 2024-а със своята будителска дейност.
Всеки ден, до 12 часа на 20 октомври, ще имате възможността да подкрепите със своя вот каузата на всеки един от тях.
За да бъде вотът честен – от един IP адрес всеки ден ще може да се гласува за един от 10-те номинирани за "Будител на 2024 г.".
"Най-добрият начин човек да опознае историята е чрез спомените на съответното населено място… Необходимо е младите да познават историята на града си, на държавата си, а и като цяло!"
Думите са на Виктор Топалов – будителят на стара София, който се запалва от историята на столицата ни през 2016 г., а в края на 2019 създава "Бохемска София" – дигиталната платформа, която разказва за столицата ни между Освобождението и Първата Световна война.
Към днешна дата платформата му има над 40 000 последователи и се радва на нестихващ интерес - както от българи, така и от чужденци.
Чрез проекта си Виктор иска да промени начина, по който хората възприемат София, карайки ги да виждат не просто улици и сгради, а история и онези писатели, художници, артисти, архитекти, чийто дух продължава незримо да витае в сърцето на града.
Но той не спира дотук, а предава знанията си чрез своите книги, разбира се отново посветени на историята на столицата ни, освен това има подкаст "Бохемска София разказва", в който увлекателно убеждава в големия потенциал и скритите истории на столицата ни.
"Това, което правя аз, е да покажа, че може и така – един човек с трансплантирани органи може да бъде абсолютно "равностоен" на здравите хора. Да спортува, да работи, да учи… Да следва мечтите си!"
Георги Пеев – 48-годишният хасковлия, който от 2013-а живее с трансплантирано сърце, а от 2015 г. е и с трансплантиран бъбрек.
Животът му се е стекъл така, че вследствие на вирусно заболяване, бъбреците и сърцето му се увреждат до степен на терминална недостатъчност. Няколко години Георги е на хемодиализа, след което на перитонеална диализа, когато чудото на сърдечната трансплантация се случва, а по-късно получава бъбрек от майка си. Така една кауза идва и го "избира" сама. Това е каузата за донорството и трансплантациите в България.
А по пътя на своята кауза Георги избира да бъде активен. В началото се възстановява с плуване, а през 2016 година участва на първото си Европейско първенство за трансплантирани във Финландия.
На 7 декември 2023 г. той стана първият трансплантиран човек в света, изкачил най-високия връх на Килиманджро – Ухуро 5896 м. с кауза – подкрепа на донорството. Малко по-рано през годината стана и световен шампион на 100 метра бруст на Световното първенство за трансплантирани в Пърт, Австралия.
"Много бързо установихме, че нуждата е голяма, че ще има доста нови приятели, които ще направим по пътя си и всъщност това нещо ни вдъхновяваше…"
Това споделя Ефтим Ефтимов – един от създателите на платформата "Един Процент Промяна". А ти знаеш ли, че само с 1% от месечния си доход можеш да промениш нечий живот?
В това силно вярват създателите на платформата, в която освен Евтим са Светла Пармакова и Мария Минева. Тримата приятели вярват, че силата на малките, но редовни действия, правят добрини в България и случват осезаема промяна в обществото.
За 9 години организацията им има над 100 изпълнени каузи, събрани и дарени са над 1 млн. лева, като в тях са били ангажирани близо 2200 дарители.
Така Ефтим, Светла и Мария дават стипендии за деца без родителски грижи, доизграждат центрове за хора със специфични здравни потребности, дават и хуманитарна грижа на бездомни животни.
"Всичко започна, когато работех и живеех във Великобритания. Тогава започнах да снимам филма, да проучвам как да го направя…"
"Моралът е доброто" – това е филмът на родения през 1989 г. млад режисьор Веселин Диманов, който е номиниран в тазгодишното издание на "Будител та годината" заради лентата, вдъхновена от живота и дейността на доц. Кристиан Таков, която се превърна в културен феномен, в най-гледаният документален филм на голям екран в последните години у нас.
Филмът му стана един вид послание към младите българи, които отново да повярват, че думата "морал" не е архаизъм, а единствен двигател за достоен живот.
"Много динамично беше цялото това изживяване… Не очаквах цялата тази "експлозия", която се случи след премиерата на филма, защото той се разпространяваше от уста на уста, от човек на човек. В него не бяха вложени толкова много средства за разпространение, но хората, които го харесаха в премиерната му седмица, споделяха за него и все повече и повече хора отиваха да го гледат", споделя с днешна дата Веселин.
"Да се борим с горските пожари е задължение на всички нас. Ако обществото не приеме тази дейност присърце, няма как само пожарникарите да се справят…"
Думите са на Димитър Димитров, който се е захванал да сформира и оборудва доброволен противопожарен екип, който да се бори с горските пожари.
Той е основателят на хостинг компанията ICDSoft – фирма, предоставяща качествени услуги на много високо ниво на фирми от цял свят, но неговото огромно сърце и хъсът му да помага не спира само до служителите му.
Благодарение на супер успешния си бизнес, Димитър е купил високопроходими машини, водоноски, раници за гасене на пожари, транспортни дронове… Последвали го десетки доброволци.
И да, доброто съществува, то е тук, при нас - в малка България. Обикновено се крие на най-затънтените места. В случая… в община Невестино.
"Изградихме ситуационен център, с мониторинг, където хора, на смени, следят обстановката и при индикация за пожар – действат незабавно", разказа Димитър Димитров за негова дружина.
"За мен е приоритет – да представям музиката и творчеството на моята родина и на талантливите хора. Това е кауза, която независимо къде се намирам по света, ще бъде винаги с мен…"
Донка Ангъчева – австрийска пианистка със световна солова кариера, силно свързана с родния ѝ Пловдив. Жена, която е съвкупност от талант, упоритост, чар и добро сърце, което раздава на публиката си.
"Когато повярвам в нещо, успявам да заразя всички около мен и затова за мен е важно да създавам красота, да зареждам хората с надежда, да ги правя щастливи", настоява тя.
През 2023 г. е избрана за "Жена на годината" в категория "Изкуство и култура" на Look business awards, които всяка година се раздават във Виена.
Носител е на награди от десетки световни конкурси и е част от суперпрестижната селекция Bösendorfer Artist. Солист е на филхармониите на Виена, Пловдив, Байройт, Фокланд, Еквадор, Орфеус.
Всяка година около 60 българчета от националните ни отбори участват в 15 международни състезания.
През 2024 г. Виктор Лилов спечели първото в историята двойно злато на Международните олимпиади по химия и биология. Той е втори в света по химия на Международната олимпиада по химия (IChO) 2024 и единственият европеец в топ 10 на Международната олимпиада по биология (IBO) 2024.
Виктор има и злато от Международната Менделеевска олимпиада през 2024 и с това има три златни медала от трите най-силни състезания в света по химия и биология.
През 2024 г. най-добрите български гимназисти спечелиха общо 86 медала – 10 златни, 37 сребърни и 39 бронзови на международни, европейски и балкански олимпиади по природни науки в конкуренцията на най-добрите ученици в света.
Сдружението на олимпийските отбори по природни науки стои зад отборите и техните ръководители.
Тя е създател, основоположник и ръководител на Български културен институт Лондон от създаването му през 2011 г.
Светла Дионисиева е стопанката на дом, превърнал се в огнище на българския дух, защото културният институт е средището за всички българи на Острова.
Благодарение на кипящата ѝ енергия и активност като посредник между култури, изкуство, обичаи, тя е българското сърце, което обединява, вдъхновява и обогатява.
През годините Българският културен институт в Лондон открива и спомага развитието на млади български творци и изпълнители.
През тази година България застана редом с най-големите световни издателства със свой национален щанд на второто по големина в света изложение на книгата London Book Fair, поставяйки българските автори, редом до най-големите световни писатели, което също доказва просветителската дейност на Българския културен институт като будител на нацията.
"Занимавам се с творческо писане, със заснемане на документални и игрални филми, а и с журналистика... Вярвам, че културата е мост между поколенията".
Думите са на едно 18-годишно момиче от София, което от 2 години живее и учи във Виена. Млад човек, търсещ… Човеците!
Теодора Милева е създател на инициативата ArtPath Podcast, която е за популяризиране на културни личности и събития от България и чужбина — мост между българските общности с цел издигане на тяхната културна осведоменост и взаимодействие.
Будното момиче създаде и поредица от документални филми с художествен оттенък за български автори, сред които са Димитър Димов и Яна Язова. Те имат за цел да засилят интереса към личността и творчество им.
Лентата ѝ "От-До" пък е едно завръщане към българските корени и автентичния начин на живот на село. Автор е на проектите Eco Art и Live Green, които засягат ролята на природата в изкуството – своеобразен призив за опазване на околната среда. Теодора е автор е на материали, отразяващи български инициативи в медии зад граница, онлайн списанието "Melange Bulgaren"- Виена и българската програма по радио "Orange" в Австрия.
"Често ме питат защо правя нещата, които правя. И аз казвам, че не знам, но вероятно никой друг не се занимава с това..."
Думите са на писателя, философ и журналист Тони Николов – човекът с ясно изразена гражданска позиция, за когото азбуката е стълбицата към нашето съвършенство, а езикът български е нашият дом.
Тони Николов е главен редактор на Портал Култура и на сп. "Култура". Специализирал е в Папския институт за Изтока (Рим) и в Училището за висши социални науки (Париж) в групата на проф. Жак льо Гоф. Член е на Международното общество за изследване на средновековната философия (S.I.E.P.M) в Лувен.
От 2005 г. до 2009 г. е главен редактор на Радио Франс Ентернасионал (RFI – България). Дългогодишен преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Преводач на книги, съставител на четиритомника с есета на Георги Марков и на неиздадените ръкописи на Иван Хаджийски.
Автор е на книгите: "Пропуканата България", "Българската дилема", "Спомнена София" - отличена с Наградата на София за литература), "Има такава държава" и др. Кавалер e на Ордена за заслуги на Република Франция.