Радиодокументалистиката е особен феномен в рамките на Големия Феномен, наречен Радио. На теоретични форуми и фестивали я наричат „радиофилм”, като имат предвид основния й принцип – животът монтажно и монтирано нахлува в ефира. Наричат я и „сърцето на радиото”, като имат предвид синкретичната й същност и способността да кръстосва и смесва на пръв поглед противоположни принципи да е обективно-субективна или субективно-обективна. Хем всичко е наистина, хем не е новини, хем слушаме автентични гласове, но ни „хваща” не информацията, а подводното течение в гласовете, хем е просто нечия чужда история, хем би могла да бъде историята на всеки от нас. В онези редки ситуации, когато за кратко време ми се е налагало да изслушам 20, 30 или 40 такива произведения, създадени на различни географски ширини, съм имала чувството, че попивам целия свят – от най-горещите проблеми, катастрофите и болките през интонациите на гласовете, горещината на темпераментите до хипнотозиращата непринуденост да споделиш какво ти се е случило и как се чувстваш тук и сега на десетки езици. И зад всички тези творения стои един автор, който като автор на роман създава свой собствен свят – документ за света около себе си.
„Духовният камък” е първият фичър на Теодора Димова и своеобразно продължение на радиоромана, започнал през 1987 с радиопиесата „Фюри” и продължил със „Стая № 48”, „Калвадос, приятелю”, „Игрила”, „Платото”, „Замъкът Ирелох” и „Другата половина”. Много от тези радиопроизведения, както и романите на Теодора са пътували по света като документ за света около нас на български език и с български гласове.
Слушайте фичъра „Духовният камък” от Теодора Димова в събота от 15.30 часа.
Група във Фейсбук
По публикацията работи: Даниела Манолова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
