„Откровение”, стихове и изпълнение: Михаил Белчев, музика и аранжимент: Кристиян Бояджиев (продуценти: Кристиян Бояджиев и Михаил Белчев)
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Френската песен La plus belle pour aller danser стана музикален образ на Силви Вартан през 60-те години на ХХ век, та чак до наши дни. Българската версия пък се превърна в символ на Богдана Карадочева. Богдана през 1966 година изпя на български „Тази вечер аз съм хубава” с текста на Кръстьо Станишев. Тогава фестивалът „Златният Орфей” чакаше появата си. Всъщност фестивал, а и конкурс имаше, дори още от 1965 година, но името му беше друго, а „Златен Орфей” се наричаше Голямата награда, която още никой не бе получил… Едва ли Богдана Карадочева е предполагала, че след като изпя „Тази вечер…”, три години по-късно, ще прегърне статуетката. Още помня вечерта, когато на сцената на летния театър в Слънчев бряг се появиха Богдана Карадочева и моят баща, Атанас Бояджиев – първите българи, спечелили Голямата награда „Златният Орфей”: Богдана – в международния конкурс за изпълнители, баща ми – в конкурса за българска песен. Не съм и допускал, че години по-късно ще бъда и аз на същата тази сцена; не съм си и помислял, че Богдана един ден ще пее песен, написана от мене, а и не съм допускал, че след време певицата Богдана Карадочева ще създаде чисти, верни, силни редове с българска песенна лирика или текстове за песни (ако предпочитате). Някои от тях Богдана сътвори и изпя заедно със своя партньор в изкуството и живота Стефан Димитров. Други нейни стихове влязоха в репертоара на колеги на Богдана:
„Замлъкна моят телефон и зад мене хлопна врата. Дойде любовта ни на кон и си тръгна бавно пеша…”
„…Потъвам във мъглата от хълма с лудата трева, изкачвам се и падам, но вървя. Да моля – не умея, не се научих на това. С продрано гърло пея, но вървя…”
Думи, написани от Богдана Карадочева, превърнати в песни от Стефан Диомов, за да станат неотменна част от репертоара на Пламен Ставрев, самият той – поет с китара… Предаването съдържа прекрасната балада на Атанас Косев „Бъди благословена ти” в изпълнение на Васил Найденов и Симфоничния оркестър на БНР. Песента има майсторска оркестрация и аранжимент на Панайот Славчев, който изпълнява и пиано партията, а освен това е диригент на оркестъра по време на звукозаписа, направен в първо студио на Радиото. Тази творба е създадена по стихове на Михаил Белчев. Съдбата така подреди събитията около мене, че написах първата си песен именно по думи на Михаил Белчев. По-късно, през 1987 г. създадохме заедно няколко други, които самият той изпя („Откровение”, „Шарена песен”), на които особено много държа:
„…По дъното ще стигна до брега, не е дълбоко – махам отдалече, а всички много кротко се пекат, не виждат флагът как чернее вече…” „…Остана ми една едничка стръв: до своята си мъка да доплувам, приятеля оставих в кафене, в което даже „нищо” се купува.”
Или:
„Сините сините спомени, кой ли ги пребоядиса, кой взе, че счупи и слънцето, в тъмното да се скитам.
Белите, белите истини, кой ги изцапа без време, кой ми изпрати съдбата си, та да я яхна без стреме.
Жълтите, жълтите есени, кой ли ги стъпка нарочно, кой от листата по пътя ми както и аз ще прокопса.”
(стиховете, както и песните са написани през 1987 година)
Запознах се с Михаил Белчев, когато бях дете на споменатия по-горе фестивал „Златният Орфей”. Тогава, през 1969 година представената от незабравимата Мария Нейкова и Михаил Белчев песен „Закъснели срещи” (с музика на Петър Ступел и стихове на Петър Караангов) получи първа награда. По-късно, вече и като автор на песенна лирика Михаил Белчев спечели няколко първи награди на Орфея, две Големи награди – през 1997 и 1998 година, които дойдоха като украшение на получената преди това награда „Златен Орфей”, присъдена за цялостно творчество! Тъкмо на този легендарен за България фестивал се появиха през годините и неостаряващите песни на М. Белчев и Ст. Димитров „По първи петли”, „Моя любов”, както, впрочем и забележителната балада „Писмо до татко” в изпълнение на Нели Рангелова и музика на Красимир Гюлмезов, написана по затрогващите стихове на поета. В своята енциклопедия „Изборът на Рупи” Йордан Рупчев започва статията си за Михаил Белчев така: „Един поет с китара, който е сред малцината представители на българската забавна музика, постигнали значим успех едновременно като изпълнители, автори на текстове и музика, режисьори на спектакли и телевизионни филми.” Признавам, не си спомням другите личности, (освен М. Белчев), които могат да кажат същото за себе си.
