Фичърът „Изпращането не е като посрещането” проследява две истории, които странно и непоследователно прескачат от държава в държава, но в съдбоносни моменти се връщат отново и отново към България. Едната започва в Хайфон, Виетнам. Другата – в Бейрут. Едната започва през 1967 г., когато известната писателка и поетеса Блага Димитрова, по-късно вицепрезидент на България, посещава Виетнам в разгара на войната и довежда в България момиченцето Ха. Хани тогава е на 5 години, живее в условия на постоянна евакуация и пее много хубаво. Другата - през 1976 година, когато Иван Гарелов, водещ на популярното информационно-политическо предаване “Панорама” на БНТ снима филм за гражданската война в Ливан и среща в Бейрут 13-годишния Ахмед, който участва в сраженията и мечтае да стане лекар. 5 години по-късно Иван Гарелов го извежда от обсадения Бейрут и довежда в България.
Двете истории се свързват по особен начин от факта, че България не само в началото, но и много пъти след това изиграва ролята на пристан за доведените деца. Контекстът на събитията е очертан и от характерните за периода отношения на дружба и взаимопомощ между тогавашна социалистическа България и целия социалистически болк и новооснованите държави от т.нар. трети свят, в резултат на което 35 000 студенти от Близкия Изток, Африка и Латинска Америка получават образование в български университети. Хани и Ахмед обаче пристигат в България без междуправителствени споразумения.
Светослав Драганов среща героите на тази история през 2008 година съответно в село Страцево и Париж и снима документалния филм “Децата на дружбата”. Историята продължава и след филма. Продължава на пет езика – български, френски, английски, арабски и виетнамски. Продължава и като история за свободата, националната принадлежност и търсенето на самия себе си в объркания и все още пълен с почти непреодолими граници днешен свят.
По публикацията работи: Даниела Манолова
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
