Ще ви предложим изпълнения на големия унгарски пианист Андраш Шиф от един великолепен рецитал, състоял се на фестивала в Шветцинген на 3 юни миналата година, около шест месеца след като Шиф излезе с декларация във вестник Washington Post срещу правителството на Унгария и Виктор Орбан и бе обявен за persona non grata в родината си.
Рециталът може да се определи като Вечер на Вариациите с програма: Клавирни вариации на Моцарт - 10 минути, Клавирни вариации на Менделсон - 12 минути, Клавирни вариации на Хайдн - 15 минути, Клавирни вариации на Шуман – 10 минути (всичко това без почивка!), а след малко – 33 вариации върху Валс от Антон Диабели опус 120 на Лудвиг ван Бетовен – 54 минути. Накрая – Бах. Само изреждането на творбите звучи невероятно. Свръхчовешко и свръхестествено. Физически невъзможно, а емоционално - изключително натоварващо. На практика звучи прекрасно...
Във връзка с 230-годишнината от рождението на Николо Паганини, която музикалният свят отбелязва на 27 октомври, предлагаме знаменитите вариации по прочута оперна тема на Росини, известни като „Вариации Мойсей”, в атрактивна версия за две виолончели и оркестър, представена от Пол Тортелие и Мод Мартен Тортелие с Английския камерен оркестър, дирижиран от Пол Тортелие. Записът е от 1974 година.
С проф. Герджиков решихме да разширим териториално границите на рубриката „Срещи, гласове, съдби” и тя да не бъде строго ограничена в рамките на българския оперен театър, затова тази неделя очаквайте изпълнения и коментари на тема „Един изумителен и легендарен глас”.
Гласът принадлежи на Рафаеле Атилио Амедео Скипа с прочутия прякор „Тито”, което на родния му италиански диалект означава „мъничък”. Тито Скипа е роден в град Лече в последните дни на 1888 година под невероятно щастливата звезда да се превърне в един от най-великите tenori di grazia на всички времена. Лиричен, не особено голям глас без невероятни и бляскави височини, но надарен с изключителен артистизъм – това е бил Тито Скипа.
Дори в най-ранните му записи още от 1913 година се чува безупречното му легато, както и необикновено богатата палитра от темброви нюанси, използвани с удивително майсторство. Този тенор е притежавал нещо, което изключително е липсвало на италианската опера както в началото на миналия век, така и до днес - и това е вълнуваща, съблазнителна и неустоима музикалност.
неделя, 28 октомври, от 14.00 часа