На 15 декември, събота, от 15.30 часа продължаваме с втория епизод на документалния сериал „Един по-дълъг път до полето на боя”, съвместна продукция на БНР и Финладското радио. Новата документална продукция е посветена на участието на финските воини в Руско-турската освободителна война 1877-78 г. и вторият й епизод следи пътуването към България с влака, който потегля от гара Хелзинки преди 135 години, в 7.20 часа на 25 август 1877 г., на един от тях – една напълно непозната до момента, открита по време на журналистическите проучвания и изключително интересна личност с аристократична фамилия и немски произход. Казва се Фридрих Вилхелм фон Вендт.
Случвало ли ви се е, ровейки се в архив, да откриете документи, за които никой и не подозира? Или не вярва, че ги има? На който не му се е случвало, няма никаква представа за вълнението, вцепенението и разтреперването на откривателя! Понякога случайността е по-щедра и от най-дръзките очаквания. Представям си как истински взрив на любопитство е застигнал Боби Евлогиев, когато е попаднал на дневника на финландския офицер фон Вендт. С днешна дата този дневник вади от небитието пряк участник в нашето освобождение, лейбгвардеец, поручик, тръгнал от далечно Хелзинки да помага на своите братя по вяра. Странно е усещането, когато слушаш думите, написани от ръката на този човек, с калиграфския почерк, на руски език, написани с ясното усещане, че трябва да са точни, подробни и обективни, защото ще бъдат четени от потомци.
Заинтригувани от появата на фон Вендт са и финландските историци, с които екипът на проекта се свързва. Започва ровене във финландския държавен архив, оцелелите списъци на Трети лейбгвардейски фински батальон и исторически изследвания.
Така научаваме още малко факти за фон Вендт. Например, че по време на историята, разказана във втора глава, той е бил на 32 години. А както посочва в Дневника си 90.5 % от батальонните офицери са възпитаници на Финландския кадетски корпус и средната им възраст е 30 години. Средната възраст на редовите войници е 22 години. С тези около 1000 гвардейци, цвета на императорската руска армия, между които и 54 музиканти, ще пропътуваме пътя от север на юг, през цяла Европа, за да стигнем до бойното поле. Никога финландец не е отишъл толкова далече, за да се бие.
Другият участник в документалния сериал е професорът по културна антропология, компаративна религия и история Теуво Лайтила. Той е човекът от днешния век и днешното време, който също ще предприеме пътуване с влак. Пътуват двата влака един срещу друг, онзи, тръгнал някога от Хелзинки с музика и викове „ура”, пуфтейки с парната си машина. И днешният скоростен красавец, все от същата крайна гара, първа и последна за Европа. И се застигат, и се разминават, и ни донасят своите истории.
Какво ме интересува миналото? – може да каже някой. Уверявам го, че дори и да няма интерес към тази част от българската съдба, ще бъде заинтригуван от дневника на финския поручик. Стриктно и прилежно списван, не поддаващ се сякаш на емоции, в него все пак прозира потреса и изненадата на европееца от състоянието на Балканите.
А за мен, която на всяка литургия чувам думите на свещеника за благодарност към руските, румънски и фински воини за свободата на отечеството, това е откровение. От мрака на небитието аз вече познавам един от тези воини, поручик фон Вендт.
По публикацията работи: Майя Динева
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
