Eмисия новини
от 18.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Ново заглавие в „Радиоколекция”

Снимка: Архив
Четенето на „Поручик Бенц” в студио, за и по радиото, дума по дума, без никакви съкращения, с любознателните очи на читател от 2013 година, внимателно, грижливо и безхитростно, няколко пъти ме постави в ситуация на пълно стъписване.


© Снимка: Даниела Манолова

Актьорът Велислав Павлов по време на записа във второ студио на БНР

Велислав Павлов чете с любопитство, чувствителност и мекота. Микрофонът в студиото го превърна в сладкодумен, но не натрапчив разказвач. С четенето си той „отваря” текста като огромна къща и полека-лека пристъпваме навътре, някъде спираме, за да съзерцаваме сенчести ъгли, другаде ни заслепява случаен лъч, но още от първия миг се чувстваме добре дошли. Даже дълго очаквани. И така самата аз бавно и внимателно, понесена от мелодиката на фразите, от честите дълги усукани изречения, изискващи търпелив анализ, от внезапните непредсказуеми перфектно дефинирани психологически наблюдения, осъзнах, че „Поручик Бенц” е изключително качествено произведение. Стъписващо по-добро, отколкото съм очаквала. Ние всички сме чели този роман в някаква ранна възраст, но как сме го чели? Това е смислено, интригуващо, универсално, модерно произведение. Безвременно. Световно, глобално, антирегионално, антилокално, антипровинциално. Роман с впечатляваща драматургична структура. Роман за света. Истинско постижение.

И колко странно.

В статията „Самоубива ли се поручик Бенц?” Светлозар Игов цитира автобиографичен труд на Димитър Димов: „От 1934 г. до 1939 г. бях участъков ветеринарен лекар по села и градове в провинцията. Нямах никаква наклонност към практическа лечебна дейност по животните, която изпълнявах доста посредствено. Повече ме интересуваха общи въпроси на естествознанието, философията и литературата. През този период написах романа „Поручик Бенц”, който се характеризира със зачатъци на критически реализъм, удавени в безплодно, упадъчно психологизиране. „Поручик Бенц” е историята на един немски военен лекар през Първата световна война в България, който в 1918 г., влюбен в една българка, дезертира от немската армия и свършва със самоубийство.”

Безплодно, упадъчно психологизиране? Обикновено авторите се бият в гърдите, а този... Кой ли е надничал през рамото му, докато е изковавал подобна формулировка. Но даже зад лесно разпознаваемите клишета личи дозата проницателно самонаблюдение. „Поручик Бенц” е аналитично-съзерцателно произведение. По време на четенето в студио с Велислав Павлов много по-отчетливо, отколкото при четенето на ум, стигнах до заключението, че истинската му ценност е в това, че проследява умно и проницателно как човек може постепенно да загуби ясния си поглед върху нещата и света. Как, въпреки че всичко изглежда естествено, спонтанно и под контрол, в един неуловим момент неуловимата граница е неуловимо пресечена.
И разбира се, изобщо не се съгласих с твърдението на Светлозар Игов, че поручик Бенц не се самоубива и авторът не познава собственото си произведение. О, колко добре познава авторът своето произведение.
И мисля, че е време за нов, необременен прочит на „Поручик Бенц” от Димитър Димов.

Първите 20 части можете да слушате от 6 май във времето на Радиоколекция – всеки работен ден от 21.20 часа по програма „Христо Ботев”.
По публикацията работи: Даниела Манолова
Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна