Спас Венков в сцена от „Тристан и Изолда” на Вагнер
Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
През петдесетте и шестдесетте години на миналото столетие музикалната критика на Германия, а и на почти цяла Европа нарича българският тенор Спас Венков, най-изявения и предпочитан Зигфрид от Вагнеровата тетралогия. Той е най-търсеният Танхойзер и Тристан не само в Германия, Швейцария, скандинавските страни, но и в Австрия. През седемдесетте години на миналото столетие той пее в премиерната и юбилейна постановка на „Танхойзер” в Щатсопера, Виена – това можем да прочетем в сайта на българското вагнерово общество.
Роден е на 23 септември 1928 г. във Велико Търново. Учи право и работи като юрист, преди да започне да пее професионално, първо в оперети, а след това и в опери в България и Източна Германия. Големият му пробив е през 1975 г. като Тристан в „Тристан и Изолда”. Следват ангажименти на фестивала в Байройт, в Берлинската опера, в Метрополитън и на други престижни сцени. Когато дебютира като Тристан той е на 47 години. Ето един пример цитиран в биографичната книга за него (Петер М. Шнайдер „Всичко стана случайно”): В периода от 5 до 11 януари 1991 година, само за седем дни, Спас Венков изпълнява 3 пъти партията на Тристан във Виенската Щатсопера. „Това изпълнение е невероятно” чух да казва един Вагнеров фен след третото представление, след което продължи „невероятно, три пъти Тристан само за седмица!... А Спас беше вече на 63 години! И ето още един цитат: Ако се вгледаме внимателно в статистиката, ще открием още от типичните Венкови хусарски подвизи. Само един пример – 9 април 1985 година – премиера на „Тристан и Изолда” в Брюксел; на 10 април (на следващия ден) – „Парсифал” във Виена. По този начин Спас спаси още веднъж виенския „Парсифал”. Знам, че заради подобни светкавични замествания, Спас беше особено ценен от оперните агенции и театри.
В понеделник на 84 години той почина в дома си в Бад Ишл. Живял е в близост до някогашните вили на Франц Лехар и Рихард Таубер, недалеч от замъка на император Франц Йозеф и неговата Сиси.
