„Скаутството е приключение, което носи радост всеки ден. То е обич и разбиране за света около нас. То е искреност и приятелство. То е щура веселба и дълбока сериозност. То е приносът на живота под открито небе към изкуството да се живее и оцелява. То е желанието да се служи на другите.” С тези думи бе открита срещата на българските скаути по повод 22 февруари – Световният ден на скаутите. Скаутството, едно от най-мащабните младежки движения в света, наброява повече от 28 милиона деца и юноши в многобройни клубове и организации по цялото земно кълбо, включително и в България. Основите на организацията са поставени през 1907 г. от сър Робърт Бейдън-Пауел в Англия. Първата искра на скаутската идея пламва в България още през 1911 г., само няколко години след появата на скаутството в същинската му родина Англия. През годините скаутското движение затихва поради различни политически събития в страната, но се възражда с пълна сила след 1991 година с подкрепата на Световната организация на скаутското движение. Така българското скаутство отново се завръща в кръга на голямото скаутско братство. 95-годишния Мирослав Димитров е най-възрастният скаут в България и един от основателите на скаутското движение у нас:
„Националната организация на българските скаути има най-вече възпитателна роля – разказва той. – Подобна роля имат семейството и училището, но често пъти сме свидетели на сериозни пропуски по отношение на възпитанието на децата. Става въпрос за качества като честност, вярност, уважение към по-възрастните и родителите, към историята и традициите, готовност да се помогне на по-слабите, оптимистична нагласа към живота изобщо... А днес и сега в България ние се борим точно с недъзите, които не позволяват на децата да се развият като личности, да имат самочувствие, да умеят да вземат правилни решения. Забързани в ежедневните си грижи, много родители оставят децата си на грижите на улицата. Оставят ги да ги възпитава телевизорът, интернет. Няма го добрият пример на авторитета, на възрастния, който да посади семената на всички качества, за които стана дума. Целта на скаутското движение е тъкмо тази – да приобщим децата към едно световно общество, да им дадем самочувствието на отговорни и съзнателни личности, готови да творят живота си и да помагат на по-слабите. Под формата на игри, лагер-сборове и срещи се формират състезателен дух, решителност за справяне с предизвикателствата на живота. И най-важното, учим ги да бъдат истински приятели. Да стоят далече от лъжата, лицемерието, подлостта…”
Сред най-запомнящите се за българските скаути са международните лагер-сборове, които се организират ежегодно. Така през миналата година младежи от Швеция, Словения, Испания и България се събраха у нас на поредния скаутски лагер под наслов: "Запазване на културното наследство в Подбалканската долина и Черноморието", осъществен с финансовата подкрепа на програмата "Младежта в действие" на ЕС. По време на лагера децата посещават музеи и паметници на културно-историческото наследство, организират се дискусии за видяното и наученото. Наред с това в различни дни всяка група представя своята държава или регион с видео, музика, песни, танци, традиционни облекла и ястия. И тази година сред организаторите на международния скаутски лагер-сбор е и Мирослав Димитров, който въпреки годините е запазил младежкия си дух и остава верен на скаутското движение.
