БСП и ГЕРБ ще бъдат в равностойни позиции на изборите за Европейски парламент, показва февруарското изследване на "Галъп интернешънъл", проведено между 31 януари и 10 февруари чрез пряко стандартизирано интервю по домовете сред 1012 пълнолетни българи в цялата страна. Проучването на общественото мнение е независимо от външно финансиране.
С появата на АБВ предизборната надпревара става изключително оспорвана, защото силите на БСП и на ГЕРБ изглеждат съвсем изравнени – съответно около 19 и около 18%. Традиционно стабилни са нивата на електорална подкрепа на ДПС (между 6 и 7%), а очертаващата се коалиция на "България без цензура" с ВМРО успешно мери ръст с Реформаторския блок, който пък остава без динамика в подкрепата от няколко месеца насам и е на нива между 4 и 5%.Заявката на АБВ поставя БСП във видимо по-трудна ситуация от преди, макар да отнема сравнително малка част от подкрепата на БСП. В същото време само половината от подкрепата на АБВ идва от средите на хора, които в последните избори са гласували за БСП. Останалата част идва от хора, които твърдят, че не са гласували, а също и от гласували за ГЕРБ, както и за по-малки партии. Това сочи по-центристки позиции на АБВ в сравнение с БСП. Изводът се доказва и от профила на привържениците на АБВ според политическото им самоопределение. Ако при БСП най-често се среща самоопределението "социалист", но се среща и "комунист", то при АБВ "социалист" също е най-често срещаното, но редом с него чувствително присъства и "социалдемократ", срещат се и други самоопределения.
Движението на Николай Бареков беше официално учредено в периода на изследването и е възможно това да е повлияло на резултата, който сочи увеличаване на подкрепата при "България без цензура" - около 6% електорална ниша, заедно с ВМРО.
На сходни нива е и АБВ: 6 процента, с което формацията на Първанов и Калфин също се намесва в борбата за присъствие в Европейския парламент.
Няма особена динамика в доверието към институции и личности, с изключение на спада в доверието на Георги Първанов, който се дължи на промяната в мнението на мнозина от привържениците на БСП. Първанов обаче остава сред политическите личности с най-високо одобрение – с близо една четвърт положителни оценки. Подобна е ситуацията и при Ивайло Калфин, който се ползва с доверието на 22% от пълнолетните българи.
Няма съществена промяна в оценките за основни институции, те остават на сравнително ниски нива – 14% заявяват доверие в парламента, 26% - в правителството и 30% - в президента. Потенциалът за протести остава висок и близо една пета споделят готовност за участие в протест срещу правителството.
За изборната активност данните не могат да играят ролята на директна прогноза, а единствено декларативните нагласи на респондентите, които традиционно са на по-високи нива в сравнение с реалната очаквана активност на европейските избори. От днешна гледна точка тя вероятно ще бъде между 2,5 и 3 милиона души.
Изследването е публикувано днес на сайта на "Галъп интернешънъл".