„Лебедова песен” на Антон Павлович Чехов е едноактна пиеса, различна от неговите всеизвестни шедьоври. Драмата е заявена открито, липсва всякакъв бит, емоционалният градус е непознат и нехарактерен за творчеството му. Пиесата е поклон пред актьора, реквием за изкуството, раждащото се всяка вечер и всяка вечер умиращо на сцената. Събота 19 април 15.30 часа. Участват: Николай Бинев, Анани Явашев. Режисьор: Леон Даниел.
Антон Павлович Чехов е роден на 29 януари 1860 година в Таганрог. Умира на 25 юли 1904 г. в Баденвайлер – Германия. За 25 години Чехов е създал около 900 различни произведения (кратки хумористични разкази, повести, пиеси), много от които са класика в световната литература.
На 29 януари 1860 година в Таганрог, в семейството на Павел Егорович Чехов се ражда трето дете Антон. Детството на Антон протича в безкрайни църковни празници и служби. Всяка сутрин той и братята му ставали в пет часа, за да пеят в църковния хор. Както Чехов сам казва: „В детските години аз нямах детство.” Отначало учи в гръцкото училище в Таганрог. След това постъпва в таганрогската гимназия – най-старото учебно заведение в Южна Русия (1806). Гимназията му дава широк поглед към света, любов към книгите, знанието и театъра. Тук той получава и първия си литературен псевдоним –„Чехонте”.
Музиката и книгите събуждат у младия Антон Чехов стремеж към творчество. Голяма роля за това изиграл таганрогският театър (1827). За пръв път Антон Павлович влиза в театъра на 13 години. „Никога преди това, признава той, не бях изпитвал по-голямо удоволствие от това да седя в тетатъра.” Не случайно героите в неговите първи произведения като „Трагик”, „Комик”, „Бенефис” са актьори и актриси. В гимназията Чехов издава хумористично списание и в него помества разкази и сценки. Първата драма „Безотечество” той пише 18-годишен. Годините в гимназията дават огромен материал за бъдещото му творчество.
Един колоритен образ от онова време е неговият учител по математика Едмунд Дзерджински – баща на бъдещия първи председател на ВЧК – Феликс Едмундович Дзержински. След гимназията Чехов постъпва в медицинския факултет на Московския университет. След дипломирането е назначен за пътуващ лекар във Воскресенската лечебница (Чикинската болница). В спомените си завеждащият я лекар П. А. Воскресенски разказва: „Антон Павлович работеше бавно, но в действията му не се забелязваше неувереност. Всичко вършеше внимателно и с любов към работата. Той отделяше особено внимание на душевното състояние на болните. Отдаваше огромно значение на психиката на болния и влиянието на лекаря и околната среда върху нея.”
В 1879 година като студент първи курс Чехов помества в списание „Водно конче” разказа „Писмо до учения съсед” и хумореската „Какво най-често се среща в романите и повестите?” Тези произведения се смятат за неговия дебют в печата. В следващите години Чехов пише разкази, фейлетони, хумористични миниатюри. Той самият твърди, че всеки ден е пишел по един разказ. Сътрудничи предимно на хумористични издания: „Будилник”, „Зрител”, „Водно конче”. Първият му сборник с разкази не излиза. Вероятно по цензурни причини. В 1884 година излиза сборникът „Приказки на Мелпомена” подписан А. Чехонте. Съвременниците му смятат, че той ще си остане „белетрист-миниатюрист”. Но през есента на 1886 година получава писмо от известния руски литератор Дмитрий Григорович – Той го критикува, че пропилява таланта си. Съветва го да пише дълбоко и да печата в сериозни издания. „Един такъв труд ще бъде сто пъти по-високо оценен от стотици разкази разпръснати в различно време в различни вестници.” Чехов се вслушва в този съвет, но чувства потребност от нови впечатления и образи.
Отправя се на юг към родните места. Събудените спомени му дават материал за повестта „Степ” – първото негово произведение публикувано в голямото, авторитетно списание „Северен вестник”. Дебютът му в това издание привлича много повече вниманието на критиката, отколкото всичките му разкази публикувани преди това. През есента на 1887 година Чехов споменава в свои писма, че работи над голям роман. Но след две години той пише на Суворин: „Радвам се, че преди 2, 3 години не послушах Григорович и не написах роман. Освен изобилен материал и талант, нужно е и мъжество, и чувство за лична свобода. А подобно чувство аз усетих едва наскоро.”
Междувременно, независимо от съмненията които изпитва, славата му расте. След „Степ” и „Скучна история” вниманието на критиката и на читателите е приковано към всичко ново, което публикува. През 1888 година Чехов получава половината от Пушкиновата премия на Академията на науките. Академичната комисия пише: „Разказите на господин Чехов макар и да не удовлетворяват напълно изискванията на високата художествена критика, представляват ново явление в нашата белетристика.”
В края на осемдесетте години отсъствието на авторски оценки и безстрастните описания се налагат все по-категорично в творчеството на Чехов. Тази тенденция особено проличава в „Остров Сахалин”. Руската общественост е силно впечатлена от решението му да посети остров Сахалин – място събрало най-много политически затворници. И през пролетта на 1890 година Чехов се отправя на пътешествие. Пътят през Сибир продължил 82 дни. През това време той написва девет очерка, обединени под общото заглавие „Из Сибир”.
На Сахалин Чехов изучава живота на местните хора, интересува се от житейските им истории, прави преброяване на населението с преброителни карти. Администрацията на острова строго забранява общуването с политическите затворници, но той не се съобразявал със заповедта. В следващите пет години Чехов пише книгата „Остров Сахалин”, която, по собственото му признание, оказва огромно влияние на следващите му произведения. (В 2005 година за пръв път са публикувани всички материали свързани с пребиваването му на острова и 10 хиляди карти попълнени от интервюираните).
В следващите десет години Чехов създава 42 произведения. В 1900 година Чехов е избран за почетен академик, но две години по-късно се отказва от високото звание след като по разпореждане на Николай Втори изборът на Максим Горки за почетен академик е анулирано. В края на 90-те години туберкулозата, която подкопава здравето му от ранна възраст се изостря. През лятото на 1904 година Чехов заминава да се лекува в Германия. Състоянието му се влошава рязко и на 15 юли, в курорта Баденвайлер, писателят умира.
Развръзката настъпва в един часа през нощта. Жена му Олга Леонардовна разказва: „В началото на вечерта се събуди и за пръв път в живота си помоли да извикат доктор. После поиска шампанско. Антон Павлович седна и някак многозначително и гръмко се обърна към доктора на немски Ich sterbe, после повтори на руски „Я умираю”. Взе чашата, обърна лице към мен, усмихна се със своята удивителна усмивка, и каза „Отдавна не съм пил шампанско”, изпи го до дъно, легнал на лявата си страна и скоро замлъкна завинаги”.
След първите постановки критиката е единодушна, че в пиесите на Чехов липсва сценичност: действието е недостатъчно, диалогът неподреден, композицията разбъркана, а фабулата направо слаба. Чехов е обвиняван също, че в пиесите му има излишни битови подробности, които нарушават всички закони на сценичното действие. Но за Антон Павлович пресъздаването на бита е задължително условие. В противен случай, смята той, се губи целият смисъл. Чехов казва: „Трябвало героите да са сценично ефектни. Но в живота не се стрелят, бесят и обясняват в любов всяка минута. И не говорят постоянно умни неща. В повечето време ядят, пият, говорят глупости, карат се. Трябва да се създават пиеси, в които идват, отиват си, обядват, разговарят за времето, играят карти, но не защото това е нужно на автора, а защото така е в действителния живот. Нека на сцената всичко да е така сложно и в същото време така просто, както е в живота. Хората например обядват, а в същото това време щастието ги напуска и животът им се разбива.” К. С. Станиславский и Немирович Данченко първи забелязат най-съществения принцип в драматургията на Чехов – така нареченото „подводно течение”. Именно те първи разкриват, че зад битовите епизоди и детайли непрекъснато присъства интимно-лирически поток. Благодарение на Станиславски и Немирович Данченко заразяващата сила на драматургията на Антон Павлович Чехов става очевидна и безспорна.
Родственици от страна на бащата.
Прадядото, Михаил Чех ( – 1849), през целия си живот е бил крепостен. Той е имал пет синове. Дядото на писателя – Егор Михайлович Чех, бил крепостен на знаменития донски граф Платов. Той успява да откупи и себе си, и синовете си. Високо уважавал грамотността. Казвал: „Аз завиждам на търговеца, не защото е свободен, а защото може да чете. Егор Михайлович е първият грамотен в семейство Чехови. Ефросина Емеляновна, бабата на Чехов, родена Шимко, е украинка. Тя има изключително влияние върху Антон Павлович. До толкова, че през целия си живот се е определял като малорос (украинец).
Родственици от страна на майката.
Прапрадядото Никита Морозов е крепостен селянин. Живял е в средата на XVIII век в село Фофаново.
Прадядото Герасим Морозов е прекарвал по Волга и Ока баржи със зърно и дървесина. В 1817 г. се жени за крепостната селянка Татяна Леонтева, от която има 5 деца. Петдесет и три годишен успява да откупи себе си и своя син Яков.
Дядото, Яков Герасимович е комисионер на градоначалника на Таганрог генерал Попков. В 1847 години пожар унищожава 88 къщи в града, между които е и домът на Яков Герасимович. Наскоро след това той умира от холера. Неговата вдовица, бабата на Чехов, търси подслон при генерал Попков. Генералът не само приема осиротялото семейство, но и дава образование на сирачетата Феодосия и Евгения (майката на Чехов).
Майката на писателя, Евгения Яковлевна Чехова (1835 – 1919), е тиха жена, която стоически понася тежкия характер на своя мъж. Посвещава се на семейството. Тя губи четири от своите седем деца.
Бащата Павел Егорович Чехов (1825 – 1898) има деспотичен характер. Децата му, освен че от сутрин до вечер работят в семейния магазин, трябвало и да пеят на продължаващите с часове църковни служби.
Антон Чехов казва: Талантът е от баща ми, душата от майка ми.
Чехов е използвал над 40 псевдонима.
През целия си живот Чехов се самоопределя като украинец. В много писма той нарича себе си малорос или общоприетия по това време синоним хохол. В писмо до Л. А. Сулержицки той пише: Много се радвам, че вие започнахте да мислите по друг начин за нас хохлиците.
На Ф. Д. Батюшков: Виждате какъв съм аз хохол.
На А. С. Суворин: Това е непрекъснат полугодишен труд, физически и умствен , но за мен това е необходимост, защото съм хохол.
На А. А. Тихонов: Наел съм дача близо до реката. Мястото е поетическо. Топло е, има гори, риба и раци. Недалече от дачата е Полтава, Ахтьорка, и други прославени хохлицки места. Всичко бих дал за удоволствието да ми гостувате с Вашата муза, за да попътешестваме из Хохландия от Дон до Днепър.
Нарушавайки законите на Руската империя, Чехов разпространява между приятели и познати задгранични издания на украинска литература, която в Русия е забранена.
Многоуважаеми Павел Федорович, изпращам Ви три книжки на списанието „Литературно-научен вестник”. Тъй като малоросийските списания, издавани в Австрия, цензурата не допуска в Русия, налага се тези три броя да ги държите в библиотеката си под ключ.
Не е известно нито едно произведение на Чехов написано на украински, но много от тях са преведени в Украйна.
Сърдечно благодаря за изпратените преводи. Бъдете така любезен да напишете на госпожа М. Грушевска, че доколкото разбирам, преводите са направени много добре. И ако знаех нейния адрес, то веднага щях да й благодаря лично.
Първият в света паметник на Чехов е издигнат в 1908 г. в град Баденвайлер, Германия. В 1918 година, три седмици преди края на Първата световна война паметникът е претопен за нуждите на немската армия. В 1960 година паметникът е възстановен. Астероид и кратер на Меркурий носят името на Чехов. Чехов е в десетте най-екранизирани световни класици. Руската банка пуска на 29 декември 2009 г. четири възпоменателни монети (две сребърни и две златни) посветени на 150-годишнината от рождението на писателя. Първата пощенска марка с лика на Чехов е издадена през 1940 година в памет на осемдесетгодишнината от рождението му. Марки с образа на Чехов са издавани в Чехословакия, Румъния, Гамбия, Сан Марино, Монако, Ватикана.
През 1952 година в Ню Йорк е създадено издателство на името на Чехов.
В целия свят има 12 музея на Чехов, 5 библиотеки и 9 тетъра с неговото име. Паметниците, посветени на Чехов са 32.
„Чехов” е и четирипалубният пасажерски параход, флагманът на руското речно корабоплаване.
Руското и световното кина са екранизирали около двеста от произведенията на Чехов.
Чехов е запален филателист. В музея в Ялта се съхранява колекция с над 15 000 марки.
