Парашкев Хаджиев Снимка: Съюз на българските композитори
В първите години от съществуването на „Родно радио” в програмата доминира музиката. Наред с концертите, в които звучат изпълнения на живо от студиото, се създават и първите детски музикални предавания. Техен автор е тогава младият и неизвестен Парашкев Хаджиев – бъдещият голям български композитор и педагог.
Към края на 1935 година ръководството на радиото кани Парашкев Хаджиев, за да обогати и разнообрази съществуващите по това време детски предавания. В тях акторът Никола Балабанов представя приказки на малките слушатели. Току-що дипломиралият се композитор с желание започва работа. В началото всичко се случва в едно импровизирано студио на ул.„Московска”, а след няколко години екипът се мести в днешната сграда на бул. „Драган Цанков” и предаванията се излъчват на живо от Второ студио. „Тогава се разгърна голямата ни дейност, става дума за детския театър. Аз пишех по-голяма част от сценариите, текстовете и музиката на пиесите" – спомня си Парашкев Хаджиев. Два пъти седмично, в сряда и неделя следобед, в ефира звучат изпълнения на групата, създадена от композитора. Името й е „Детска радост”. В нея участват 6-7 момичета, сред които е сестра му и съученички от гимназията. Една от тях е бъдещият вокален педагог – проф.Елена Киселова, както и Мара Хинова, която впоследствие става оперна певица и е неговата първата съпруга. Предаването се казва „Час за децата”. Започва с приказки и басни, около 20 минути, а след тях продължава с песни. Ето какво разказва Парашкев Хаджиев в интервю, запазено в „Златния фонд”:
„Най-напред актьорът Никола Балабанов прочиташе някоя детска приказка и след това ние пеехме. Но тази практика ни поомръзна и започнахме да подбираме песни-диалози: „Щурец и мравка”, „Щъркел и жаби” и др. След това започнах да правя малки детски пиески-радиооперетки. Един мой приятел Стоян Бахчеванджиев предложи либрето, което имаше много голям успех. Това бе „Щурче-спасител”, излъчено през месец юни, 1937 г. Той написа още текстове за радиооперетки, направи и един сериал от осем пиески – „Приключенията на Томчо Палеца", които будеха голям интерес. Слушатели се обаждаха в радиото да питат кога ще има ново приключение. Аз ръководех всичко в тези предавания – първо пишех музиката, второ – разучавах с цялата група и музиката, и текста. Свирех на пианото, но понякога имаше нужда и от мъжки глас и се специализирах в областта на великаните и на беззъбите баби. В периода от 1936-1944 г. успяхме да подготвим над 120 такива детски радиооперетки. В много от сценариите, които пишех, влизаха най-известните български приказки, както и приказки от братя Грим, Вилхелм Хауф, Пушкин… Имаше и от наши писатели, например Леда Милева ни даде „Куклите на дядо Дончо”. Тогава нямаше записи, всичко се предаваше на живо и за съжаление нищо не е запазено. Причината е, че всичките материали бяха в Първо студио и по време на войната падна бомба, която наред с другите неща унищожи и тези наши радиопиески.”
Началният и финалният сигнал на първите детски радиопредавания е един и същ, но тоналността му всеки път се променя, спрямо първата и последната песен. Днес бихме ги нарекли малки „мюзикъли за деца” – с пеене, диалози, смешки.
В своята книга за историята на радиото проф. Веселин Димитров пише, че първите детски предавания са професионално организирани. Той намира, че в резултат от усилията на сътрудниците, те са стройни и изключително радиофонични. Така радиото става културна сцена, наред с театралните и музикални подиуми.
Последвайте ни и в
Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!
