През новото хилядолетие ставаме свидетели на ръст на болести като астма, алергии, рак, стерилитет… Това се потвърждава и от редица изследвания, свързани с околната среда и сградите, които обитаваме. Ето защо отново се възражда една стара концепция за създаване на т.нар. здравословни или биоклиматични сгради. Набиращите популярност по света био или екокъщи, построени с естествени строителни материали, вече намират своите последователи и в България, особено сред младите хора. Повече за тази идея научаваме от арх. Николай Маринов, съосновател на АСЕМ /Асоциация за строителство с естествени материали/:
Всичко започна, още когато бях студент и осъзнах, че близо 40% от въглеродния и енергийния отпечатък на човечеството се дължи на строителната и свързаните с нея дейности. Замислих се какви могат да бъдат посоките, в които архитектурата и строителството да се движат заедно за решаване на тези проблеми. Когато се дипломирах, започнах истинското си обучение в областта на енергоефективността, следвайки принципите на слънчевата архитектура, като разработвах нискоенергийни решения за обществени сгради. Като част от една неправителствена организация, имах възможност да участвам и в проучвателни дейности в някои изолирани райони на Източните Родопи. Така открих истинските свойства и потенциала на традиционното строителство и на естествените материали, които не бяха засягани по никакъв начин в образованието ми като архитект в университета.
Построяването на близо 20 биокъщи в България вече е факт. Повечето от тях са в южната част на страната и са изградени със слама. А при сламеното строителство има два основни метода. При стилът Небраска сградата няма отделна конструкция, а тежестта на покрива се поема изцяло от стената със сламени бали. При другия - Гредоред, товарът се поема от дървена или друг тип конструкция, а сламените бали се използват като запълващ изолационен материал. Голяма част от строителния процес е свързан с ръчен труд. Основните материали, които се използват при т.нар. устойчиво строителство са: глина, слама, дърво и пясък. В световен мащаб има постройки, изградени със сламени бали на близо 100 години, които са изключително устойчиви при земетресения. За жалост, според арх. Маринов, в България все още има скептици, които свързват този тип строителство с къщите на село и с бедността… Архитектът се надява хората да загърбят клишетата като „къщичката на трите прасенца“ и „къщи от кал“ и да обърнат внимание на истинските ползи от строителството с естествени материали. Според него е време да се замислим в каква среда живеем, работим и отглеждаме децата си. Помолихме арх. Маринов да ни разкаже повече за свойствата на глината, защото ако съдим по хилядолетните кирпичени останки от времето на Рамзес II, къщата от глина практически е вечна!
Глината е прекрасен материал, доказал свойствата си от 8 хиляди години. Според дългогодишни тестове, направени в Германия, глинените къщи поддържат постоянна влажност от около 50% . Тя е най-подходяща за човешкия организъм, и най-вече за респираторната система и в частност носоглътката и защитата от прахови частици. Освен това живеещите в тези постройки страдат по-малко от алергии, понижена имунна защита и простудни заболявания. Този метод на регулиране на влажността ни позволява да се освободим от сложни климатични инсталации и вече се използва в някои музеи, като мярка за запазване на експонатите. Прилага се също и в болници, където се лекуват респираторни заболявания.
През последните години у нас все повече се говори за необходимостта от създаване на здравословни биоклиматични сгради, способни да осигурят на обитателите си комфорт и естествена среда. Ето какво още сподели арх. Маринов:
Трябва не само да се говори на теория, но и да се действа! С тези две ръце, с помощта на съмишлениците и с много любов към това, което правим, успяхме да посадим зрънцето на устойчивото строителство у нас. Много хора се обръщат за помощ към Асоциацията и се стараем заедно да създадем и развием една прекрасна среда за живеене. Виждаме и вярваме, че не всичко е загубено и имаме шанс да спасим Планетата. Много хора повярваха и вече го правим! – каза в заключение арх. Николай Маринов.
Снимки: личен архив
