Турската лира се срина до рекордно дъно спрямо долара, а основният фондов индекс на борсата в Истанбул загуби над 8% в началото на днешната търговия, след като за пръв път от повече от едно десетилетие управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) не успя да спечели пълно мнозинство на проведените вчера избори в страната.
Партията на президента Ердоган спечели малко под 41% от общия вот, но това означава, че тя няма да успее да получи необходимите 276 депутатски места в 550-местния парламент на Турция, за да формира самостоятелно правителство и ще трябва да търси коалиционно управление, разчитайки допълнително на около 18 депутати от други партии.
Инвеститорите се опасяват, че предстоят седмици на политическа нестабилност и дори виждат риск от предсрочни избори. Това провокира агресивни продажби на турски лири и на акции на компаниите, търгувани на борсата в Истанбул.
В началото на днешната търговия местната валута се срина с над 5%, достигайки историческо дъно от 2,8096 лири за един щатски долар. Драматичната обезценка на лирата принуди Централната банка на Турция да понижи едноседмичната си депозитна лихва в долари до 3,5% от 4% и аналогичната лихва в евро до 1,5% от 2% в сила от утре (9-и юни), цитирайки неотдавнашните негативни глобални и вътрешни тенденции.
Това парира слаба част от сутрешния срив на местната валута, като сега турската лира се търгува на загуба с около 4% спрямо "зелените пари" на ниво около 2,7657 лири за долар.
Основният фондов индекс на борсата в Истанбул BIST-100 Stock index се понижава с около 6%, след като в началото на днешната търговия се срина с 8,15%, докато доходността на 2-годишните турски държавни облигации скочи до 10,43% от 9,9% в края на миналата седмица, а на 10-годишните книжа - до 9,98% от 9,32% в петък.
Както се и очакваше, първоначалната реакция на новината за нестабилен парламент беше изразена в агресивно разпродаване на финансови активи, заяви Инан Демир, главен икономист във Finansbank в Истанбул, цитиран от "Уолстрийт Джърнъл". Ако все пак бъде формирана управляваща коалиция, очакваме известно възстановяване на пазарите след като станат по-ясни контурите на следващото правителство. Но дори и при този сценарий не можем да очакваме пълно възстановяване от настоящите загуби с оглед на несигурността, свързана с едно бъдещо коалиционно правителство, допълни той.
В средносрочен и краткосрочен план несигурността е невероятно повишена, каза и Ердинк Бенли, който е един от шефовете на компанията за управление на активи GAM. Местната валута вероятно ще остане под силен натиск от продажби, както и акциите на турските компании и държавните облигации. Но в дългосрочен план смятам, че изборните резултати могат да се окажат в крайна сметка позитивни, тъй като ще намалеят опасенията за еднолично управление на президента Ердоган, допълни той.
Предизборната кампания на Ердоган премина под знака за силна победа на неговата партия и спечелване на поне 330 депутатски места, което би позволило промени в конституцията на страната чрез провеждане на референдум, даващ много по-големи правомощия на президентската институция в негово лице. Но предварителните резултати показват, че неговите амбиции за еднолично президентско управления вероятно няма да се осъществят.
Изненадващата загуба на пълното мнозинство на досега управляващата партия (ПСР) идва в момент, когато турската икономика за около 800 млрд. долара е изправена пред структурни предизвикателства и пред рискове за по-агресивни разпродажби на активи на т.нар. "нововъзникващи пазари" с оглед дълговата криза в Гърция и плановете на Федералния резерв на САЩ да повиши лихвените проценти до края на настоящата година.
След края на изборите и трите основни опозиционни партии заявиха, че те няма да участват в коалиция с управляващата от 2002-а година насам Партия на справедливостта и развитието, за да ѝ осигурят четвърти пореден управленски мандат.
Междувременно международни портфолио мениджъри заявиха, че формирането на коалиционно правителство ще повиши риска от популистки политики и влошаване на фискалните показатели на Турция, тъй като всичките опозиционни партии водят борба за повишаване на минималната работна заплата и за разширяване на правителствените разходи.
