Снощните маратонски преговори между финансовите министри на еврозоната (Еврогрупата) за справяне с гръцката дългова криза приключиха без намирането на решение. Това е сигнал, че все още не е сигурно постигането на споразумение, което да доведе до предоставяне на нова средносрочна спасителна финансова помощ на Атина и да предотврати риска от евентуално нейно излизане от еврозоната.
Министрите ще се съберат отново в неделя по обед (от 12:00 ч. наше време) в опит да се постигне на консенсус по въпроса дали икономическите реформи и бюджетни съкращения, предложени от Гърция са достатъчно дълбоки и сериозни, за да дадат база за преговори за нови заеми за Атина.
По-късно в неделя (след 17:00 ч.) "щафетата" ще бъде предадена на лидерите на еврозоната и на всички 28 страни-членки от ЕС, които ще се съберат за извънредна среща на върха в Брюксел. При позитивен изход от насроченото ново заседание на Еврогрупата, европейските държавни и правителствени ръководители ще трябва след това да определят какви финансови средства и политическа репутация са готови да похарчат, за да запазят Гърция в рамките на единния валутен блок.
Все още е много трудно и ние нямаше решение, но работата ще продължи в неделя по обед. Въпросът с доверието в Гърция е много тежък, заяви председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум след изтощителни и безрезултатни деветчасови преговори, продължили до малките часове на неделния ден.
Винаги има надежда, заяви Пиер Московиси, който е икономически комисар в Европейския съюз и добави, че се надява на по-голям напредък след подновяване на преговорите в неделя.
Съботните разговори на Еврогрупата бяха факт след оценка от страна на Европейската комисия, Европейската централна банка и Международния валутен фонд - институциите, които са основни кредитори на Гърция, според която нов спасителен план за Атина ще струва 74 млрд. евро. По-рано тази седмица (в четвъртък вечерта) гръцкото правителство поиска тригодишен заем от Европейския механизъм за стабилност, като изчисли своите финансови нужди за този период в размер на 53,5 млрд. евро. Но според европейски представители досегашните две седмици на контрол върху капитала в страната са причинили щети на гръцки банки в размер на около 25 млрд. евро, които средства ще са необходими за тяхна спешна подкрепа.
Въпреки че последните предложения на гръцкия премиер Алексис Ципрас отговарят до голяма степен на исканията от страна на международните кредитори за основен икономически ремонт и за бюджетни съкращения, редица европейски столици поставят под съмнение факта, дали правителството в Атина ще успее да осъществи на дело поетите ангажименти при евентуално подписване на ново споразумение.
Именно въпросите за доверието към гръцкото правителство бяха в основата на снощната безрезултатна маратонска среща на финансовите министри, като редица от тях заявиха, че разговорите са протекли в доста негативна атмосфера. Няколко от министрите са изразили съмение относно способността на гръцкото правителство за изпълнение на ключови реформи и са поиска Атина да промени редица закони в рамките на следващите няколко дни като сигурен знак за нейните ангажименти.
Според европейски служител, цитиран от "Уолстрий Джърнъл", неколцина министри са размишлявали дали нов гръцки спасителен пакет си струва цената. Но друг неназован официален източник на американското издание е посочил, че останалите министри са предупредили, че евентуално излизане на Гърция от еврозоната и еврото ще се окаже много по-скъпо, отколото 74 млрд. евро под формата на нова тригодишна спасителна финансова програма.
Основната съпротива е дошла от Финландия, чието правителство изглежда не желае да подкрепи каквото и да е ново спасително финансиране на Гърция, съобщават финландски медии. Според италианският вестник La Stampa, това налага да се обмислят две възможности за решение - едното без участието на Финландия и другото - с нейно участие. Изданието съобщава, че в неделя финландското правителство или ще отстъпи пред натиска на еврозоната и ще се съгласи на гръцки спасителен заем, или ще бъде активирана специална клауза в Европейския механизъм за стабилност (фонда ESM), която дава възможност на фонда ESM да отпуска финансова помощ с одобрение от едва 85% от гласовете.
Финландският вестник Kauppalehti пък съобщава за трети сценарий, а именно, че коалиционното правителство в страната начело с крайно-дясната партия "Истински финландци" ще бъде разбито.
Междувременно германски медии, цитирани от агенция Ройтерс, съобщиха, че финансовото министерство на Германия е предложило две възможности - или по-затегнати условия спрямо гръцкото правителство относно новите обещания за реформи на Алексис Ципрас, или вариант, при който Гърция ще бъде отстранена "временно" за петгодишен период от еврозоната, но без да излезе от Европейския съюз.
Немското издание Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung съобщава, че разполага с документ на финансовото министерство в който се разглеждат тези две опции и посочва, че този документ е бил изготвен след дискусия между канцлера Ангела Меркел, нейния вицеканцлер Зигмар Габриел и министъра на финансите Волфганг Шойбле. И тримата обаче се подчертали, че те предпочитат варианта при който Гърция трябва да се реформира и да остане в еврозоната.
В последствие тази "информация" на FAS се потвърди и от агенция Ройтерс, както и от "Уолстрийт Джърнъл". И трите медии цитират документа в който се посочва, че властите в Атина с подкрепата на гръцкия парламент могат да направят три важни неща, за да подобрят "бързо и съществено" тяхната оферта към кредиторите:
(1) Поставянето на гръцки компании и на други активи, които трябва да бъдат приватизирани, като обезпечение в отделна независима финансова сметка и по този начин властите в Атина ще се ангажират да ги продадат и да използват постъпленията от тях за изплащане на държавния дълг. Според представители на еврозоната, Волфганг Шойбле действително е повдигнал тази идея на срещата на Еврогрупата в събота.
(2) Реформа в държавната администрация под директния надзор на Европейската комисия;
(3) Приемането на законодателни промени от гръцкия парламент, които да позволят автоматични съкращения на държавните разходи на страната, ако целите за бюджетния дефицит бъдат пропуснати.
Другият алтернативен сценарий на Германия, според посочения по-горе документ, включва предложение от Гърция за бързи преговори за временно излизане на страната от еврозоната за най-малко петгодишен срок с възможно преструктуриране на дълга, ако това е необходимо и то във формат, подобен на т.нар. "Парижки клуб".
"Парижкия клуб" е институция, договаряща евентуално преструктуриране на държавни дългове. Немският вестник FAS отбелязва, че това ще позволи отписване на номиналната стойност на гръцките дългове към правителствата от еврозоната - нещо, което не е позволено докато Гърция е страна-членка на еврозоната. В същото време Гърция ще остане в Европейския съюз и това ще даде възможност ЕС да й предоставя техническа и хуманитарна помощ.
Гръцките власти опровергаха тази информация. Трябва да се има предвид, че в миналото редица официални представители на ЕС също отхвърлиха предложение за временно замразяване на членството на страната в еврозоната, определяйки подобна възможност като правно и икономически неработеща.
Очакваното по-късно днес подновяване на преговорния процес в Брюксел е от ключово значение за съдбата на Гърция. Редица гръцките банкови служители предупредиха, че банките в страната могат да изчерпят наличните пари в брой в началото на следващата седмица дори и при наложеното ограничение за теглене на средства от банкоматите в страната до 60 евро на ден. Сакралната дата е 20-и юли, тъй като тогава Гърция ще трябва да плати на ЕЦБ 3,5 млрд. евро за притежавани от централната банка гръцки облигации, закупени по време на дълговата криза в еврозоната, както и лихви по тези книжа в размер на около 700 млн. евро.
Без ново споразумение до тогава за средносрочна финансова подкрепа, правителството на на Алексис Ципрас ще се окаже в неплатежоспособност и спрямо ЕЦБ, след като гръцките власти вече изпаднаха в просрочие (в "частивен технически фалит") към МВФ, тъй като на 30-и юни не успяха да погасят задължения към фонда за 1,55 млрд. евро. Евентуално неплащане към ЕЦБ ще принуди Европейската централната банка да намали или дори да спре окончателно спешното кредитиране на гръцките банки по програмата ELA - ход, който вероятно ще принуди правителството в Атина да започне да печати собствена валута, за да рекапитализира банковите институции в страната. Това от своя страна ще увеличи риска за излизане на Гърция от еврозоната.
Дори ако днес бъде постигнато споразумение относно пълния набор от икономически реформи, които Гърция ще трябва да проведе, основните проблем в предстоящите нови дискусии в рамките на Еврогрупата и на срещата на лидерите от ЕС ще продължат да бъдат бъдещите големи финансови нужди на страната, както и въпроса за устойчивостта на гръцкия държавен дълг.
По време на среща на висши служители от министерствата на финансите от еврозоната в събота сутринта (т.нар. "Работна група на еврозоната"), представителите на Германия са били против предложенията (главно от страна на МВФ) за удължаване на срока на средния матуритет на отпуснатите до сега спасителни заеми на Гърция до 60 години, съобщиха двама европейски служители, цитирани от "Уолстрий Джънръл".
Международният валутен фонд, който е най-големият кредитор на Гърция извън еврозоната, предполага, че средният матуритет (падеж) на спасителните заеми за Гърция от страна на единния валутен блок трябва да се удвои спрямо сегашните 30 години. Според МВФ това би могло да помогне за по-лесно управляване на гръцкия дълг в дългосрочен план.
Неучастие на МВФ в нов спасителен план обаче ще представлява "червена светлина" за Берлин и за други по-крайни държави като Финландия и Холандия, тъй като техните парламенти ще трябва да одобрят евентуална трета средносрочна спасителна програма за Гърция и ново разсрочване на гръцкия дълг.
