Eмисия новини
от 07.00 часа
Българско национално радио © 2020 Всички права са запазени

1993 година: Любен Беров – „сламеният човек”

БНР Новини
Снимка: архив

След свалянето на кабинета на Филип Димитров, следващото правителство на България управлява две години. На 30 декември 1992 година икономическият съветник на президента Желев – проф. Любен Беров, застава начело на държавата, след като Движението за права и свободи съставя правителство с подкрепата на Българската социалистическа партия. Част от сделката е изваждането от ареста на намиращия се там бивш премиер Андрей Луканов, което се случва в същия ден. Въпреки общоприетото название „кабинетът Беров”, това управление е запомнено като „кабинетът Мултигруп”– корпорацията, тясно свързана с руските интереси и влияние в страната. Две десетилетия по-късно е единодушно и мнението, че това е най-уникалното правителство на прехода – тъй като идва на власт с мандата на ДПС, избрано е благодарение на БСП и декларира, че ще изпълнява програмата на СДС. Това обаче не отговаря на действителността. Още от самото начало започва методична чистка на кадри от предишното управление, като заместник министърът на правосъдието Петър Стоянов. В Златния фонд на Българското национално радио е запазена програмната декларация на правителството, представена от премиера Беров:

В своята бъдеща дейност, правителството ще се води от идеята за приемственост в управлението и няма да подлага на принципна ревизия, приетата законова база на реформата. Ще продължи сътрудничеството с Международния валутен фонд и Световната банка с цел подсигуряване на необходимите кредити за структурната реформа, стабилизиране на платежния баланс и увеличаване на валутните резерви. В същото време правителството ще има нови приоритети, свързани с необходимостта от преминаване към структурния етап на реформата. Ако досегашното правителство в голяма степен беше правителство на реституцията, нашето правителство вижда себе си предимно като правителство на приватизацията,която ще се ръководи от една ясна програма…

Правителство вижда себе си като реализатор на приватизацията, но не само. При пълна симбиоза между интересите на лидерите на мандатоносителя ДПС и подкрепящата го БСП тече преразпределение на целия държавен и обществен ресурс. Министър-председателят Беров е поставен в ролята на „сламения човек” и е използван като параван за реализирането на корупционните схеми. Този прякор той получава от опозицията заради неговите зависимости от различните икономически групировки. Почти всички министри от кабинета участват в схеми за ограбване на страната. Като пример – през 1993 г. вицепремиерът Нейчо Неев е арестуван и обвинен за съдействие за контрабанда на петрол на определени фирми, чиито собственици скоро след това се събуждат олигарси. Със съдействието на Андрей Луканов и под ръководството на шефа на Българска народна банка Тодор Вълчев започва безконтролното издаване на лицензи за създаване на частни банки с държавни пари. Хаосът в държавата, безработицата и обедняването на населението, а най-вече неефективната съдебна система, създават условията за разцвета на организираната престъпност. В страната вилнеят необезпокоявани мутри и „застрахователи“, започват гангстерски войни. Групировките, създадени от бивши спортисти, се намесват в производството, услугите и търговията. В края на 1993 г е основана Конфедерация на едрите индустриалци – „Г13“, чрез която бизнесът показва амбициите си да се намесва в политиката. Беров се оказва заложник на големите олигарси начело с Илия Павлов и групировката „Мултигруп”. С протекцията на БСП и ДПС тя скоро става империя. Влиянието й става толкова силно, че успяват чрез свои хора в кабинета да управлява държавата, докато премиерът периодично е приеман в болница със „сърдечни проблеми“.

Така в периода 1992-1994 г. не държавата се сдобива с мафия, а мафията с държава и правителство – както сполучливо се изрази немският разследващ журналист Юрген Рот. Всичко това се случва с намесата на бившата Държавна сигурност, към която принадлежат ключовите фигури във властта, в икономическите и силовите групировки. Нежеланието и невъзможността да се противодейства на икономическата и организираната престъпност, води до срастването на мафиотските структури с управлението. Икономическите проблеми, масовите стачки и протести срещу обедняването и корупцията обаче принуждават правителството да подаде оставка на 2 септември 1994 година.

Президентът Желев насрочва нови избори на 18 декември 1994 г. Служебният министър-председател Ренета Инджова, която ги подготвя, дава определение за предишния кабинет – правителството на Любен Беров е правителство на „Мултигруп”. Превърнатата в империя групировка обаче продължава да управлява до голяма степен още десетилетие след това – до убийството на Илия Павлов на 7 март 2003 година.


Новините на БНР - вече и в Instagram. Акцентите от деня са в нашата Фейсбук страница. За да проследявате всичко най-важно, присъединете се към групите за новини – БНР Новини, БНР Култура, БНР Спорт, БНР Здраве, БНР Бизнес и финанси.
Още от