Въпреки че избегна опасността от държавен фалит в краткосрочен план, Гърция вероятно ще остане в интензивното отделение в продължение на години и може да се възстанови само с допълнителна драматична международна помощ, показва документ, представен от експерти на конференция на института "Брукингс" в четвъртък.
Икономистът Кармен Рейнхарт от Университета „Харвард“ отбеляза, че Гърция е в цикъл от прекомерно големи заеми и в серия фалити от 1833-а година насам и все още не е изплатила своите първи задължения близо 200 години по-късно. Ще трябва да бъдат предприети драматични мерки за прекъсване на този порочен цикъл на задлъжнялост, като ключов елемент за всяко едно намиране на решение ще бъде дълбоко номинално подстригване (обезценка) на държавния гръцки дълг и вероятно на дълга, притежаван от частни инвеститори, отбеляза Рейнхарт.
През август Гърция и нейните кредитори от еврозоната постигнаха споразумение за трети спасителен финансов пакет в размер на 86 млрд. евро. Първият преглед на мерките за реформи, договорени с властите в Атина в замяна на новата финансова помощ, ще бъде проведен през октомври, като това ще стане факт след планираните за 20-и септември предсрочни парламентарни избори в страната.
Именно очакваният през октомври преглед по изпълнението на договорената програма може да представлява първа удобна възможност за обсъждане на преструктуриране на гръцкия дълг. Международният валутен фонд заяви многократно, че нивото на дълга на Гърция е неустойчиво и поради това настоява за значително облекчаване на неговата тежест.
На проведената вчера конференция на института "Брукингс" нобеловият лауреат - икономистът Кристофър Писаридис от Лондонското училище по икономика заяви, че Гърция все още страда от структурни проблеми като ниска производителност и липса на конкурентоспособност. Има вероятност за по-продължителен период, в който страната ще се нуждае от допълнителна финансова помощ от международните институции, отколкото договорената нова тригодишна програма за реформи и свежо финансиране, смята той.
Кристофър Хаус от Мичиганския университет от своя страна посочи, че размерът на принудителните строги мерки на икономии в Гърция ще бъде доста болезнен и ще има значителни спадове в производството както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, дори ако има забавяне в необходимите бюджетни съкращения.
Джулиан Шумахер от Университета в Майнц пък отбеляза, че Гърция ще трябва да изплаща заеми към европейските институции до 2054-та година. И той смята, че страните от еврозоната трябва да обмислят опрощаване на част от дълговете след продължителен период на добри резултати от провежданите политики, както МВФ и Световната банка правят за най-бедните страни в света.
Междувременно агенция "Блумбърг" цитира последни резултати от социологическо проучване, според които партията СИРИЗА на бившия премиер Алексис Ципрас отново води с около 5% пред основната опозиционна партия "Нова демокрация" десет дни преди насрочените за 20-и септември избори. Според проучване на общественото мнение на агенция Pro Rata, оповестено от гръцкото издание Efimerida ton Syndakton, на предстоящите парламентарни избори СИРИЗА би спечелила 28,5% от гласовете на гърците спрямо 23,5% за "Нова Демокрация". При предишно аналогично проучване, проведено в края на август, преднината на партията на Ципрас беше от 3,5 проценти пункта (23% спрямо 19,5%).
Неофашистката партия "Златна зора" е подкрепена от 6,5% от гласоподавателите, докато за крайно лявата партия "Народно единство", която се отцепи от СИРИЗА, биха гласували едва 2,5% от гърците - под прага от 3% за влизане в парламента.