Срещу задължителните, а както показва динамиката и обезмислящи се квоти за разпределение на мигранти в Европа гласуват Унгария, Словакия и Чехия. Това са държавите с най-многобройно ромско население. В другата, Румъния, основната грижа на сегашното правителство е неговото оцеляване, след като премиерът им е по-често в специалната прокуратура, отколкото в Министерския съвет. Както знаете, срещу него върви разследване за корупция. Там просто изчакват собствената си съдба в условията на механично вдигане на ръка и постоянно напомняне за Шенген. За нашето официално становище няма да говорим. То и сега е предвидимо скучно дори за менторите ни.
Богата Европа показно гони ромите, които са с редовни документи, издадени от органите на този съюз като негови граждани. Т.е равни, поне на хартия. И приема охолно хора с неустановен произход и индентификация, без трудови умения и квалификация, без желание и възможности за интеграция, идващи от рискови райони с неспоменавани още конкретни цели, или не дай-боже, с формулирани и отрепетирани задачи. Приказките за хуманизъм и солидарност прилягат на всеки, особено в журналистическите интерпретации. Значи в съюза могат да се движат свободно всички, които не са негови граждани. Дано е само странност на сегашните, доказали се като недалновидни, лидери на големите държави. А вече се поставя под непосредствена опасност и живота на европейците, защото те, обикновените хора са мишената на войната срещу неверниците. А охотно приеманият поток е от праведници, уж.
Срещу това „никакво”, да не кажем по-остра дума поведение, застанаха и лидерите на 3-милионната турска общност в Германия. А те по знаят.
Единствената полза от сегашните процеси ще е горещата поддръжка от Вишеградската четворка за приемането ни заедно с Румъния в Шенген. Още повече, че условностите, наречени условия на Обединена Европа, бяха погазени от самата нея. Впрочем, вече има ли нужда от това.
