Едоардо Елба е италиански драматург. Роден е през 1954 година и живее в Рим. „Нюйоркски маратон” е най-известната му пиеса, преведена е на 17 езика. Разказва за двама приятели, които тренират за Нюйоркския маратон. А за маратон се тренира усилено. Тича се всеки ден. По половин час, по един час, по пет часа. Тича се много, тъй като маратонецът се бори да постигне резултат. Другите бягат напред и той трябва да може да ги следва. Трябва да ги настигне, трябва да ги изпревари, трябва да не губи темпо и да не пилее дъха си. Трябва да тича до последен дъх.
В какво вярва маратонецът, докато тича? В Дядо Коледа? В семейството? В жените и децата? В Бог? В приятелството? В любовта? Няма голямо значение, защото маратонът предстои, важен е маратонът. Затова маратонецът не спира да тича, дори да навехне глезена си, дори да получи резки болки в гърдите – такива са правилата на дългото тичане. Няма време за мислене, няма време за чувстване, няма време за почиване. А къде е свободата?...
Маратонът е започнал от един вестоносец, който много отдавна тичал до смърт, за да предаде много важно, дори съдбовно съобщение. Важно съобщение, важно съобщение, съдбовно… съобщение… И докато маратонецът не се отказва да тича, пада мъглата. Свойството на мъглата е да забулва очертанията на познатото и да отвежда далече нагоре, в съвсем непознатото. И маратонецът поема по съвсем различен маратон: повече няма с кого да се състезава. Но остава смисълът на маратона - какво съобщение трябваше да предаде маратонецът… на Бог?!
Участват: Мариян Бачев и Герасим Георгиев-Геро
Режисьор: Борис Панкин
неделя, 11 октомври от 16.00 часа
