Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Радиотеатърът с премиера в Деня на будителите: „Човекоядката” от Иван Радоев

БНР Новини

Има ли чувство за хумор старият човек? За стария човек би могло да се каже: „Смеейки се, старият човек се прощава с бъдещето си." Тоест неговият хумор е малко мрачен. Това е, защото смъртта не може нито да се надхитри, нито да се предотврати. Можем ли да се изсмеем в очите на смъртта? Можем, но не в очите, защото тя няма очи, тоест тя е безогледна. Тя идва и при обикновения човек, и при директора на театъра. С други думи, смъртта е неизвестност. В такъв случай, вместо да се изсмеем в очите на смъртта, по-добре е приживе да си отваряме очите... и то навреме. Иначе човек сам се оплита в мрежата си, но заедно със себе си - и другите.
Из „Човекоядката”, 1976 г.

Нина Стамова, Сашо Дойнов, Елена Райнова и Стефан Мавродиев (отляво надясно) по време на записа на пиесата. Сн.: Димитър Василев

Казват, че „Човекоядката” е пиеса за манипулациите на властта. И донякъде е точно така. Сюжетът се гради върху идването на нов член в старческия дом в село Геша - другаря Топузов. Другар, господин... във всички времена и навсякъде има по някой Топузов, на когото му е необходима власт. Както и във всички времена и навсякъде има масовка от хора, които се нуждаят от Топузов. На това разчитат манипулаторите - че все се намират достатъчно хора, които искат да бъдат манипулирани. „Човекоядката” наистина изследва механизмите на манипулацията и властта. Но „Човекоядката” най-вече е вечна пиеса, защото разказва за живота. За моя живот, за твоя живот, за неговия и нейния живот. „Човекоядката” е смешно-тъжен пъзел, който омаловажава и увековечава всичките ни житейски усилия. Моите, твоите, неговите и нейните. Според големия български поет, драматург и журналист Иван Радоев тъкмо този наш живот е по-силен от всичко и всички, дори е единствено силният, и никоя от нашите човешки манипулации не може да го победи, защото... зад гърба му стои смъртта.

Димитър Василев, Константин Райдовски, Теменужка Маринова и Силвия Гочева (отляво надясно). Седнали: Валя Бояджиева и Илия Добрев.

Участват артистите: Стефан Мавродиев, Марин Янев, Борис Луканов, Иван Налбантов, Кирил Кавадарков, Петя Силянова, Елена Райнова, Нина Стамова, Меглена Караламбова, Мая Бабурска, Сашо Дойнов, Илия Добрев.

Радиоспектакълът е изработен във Второ студио на БНР от: Теменужка Маринова, Димитър Василев, Константин Райдовски и Силвия Гочева.
Музикално оформление: Валя Бояджиева.
Радиоадаптация и постановка: Илия Добрев.

На снимката: (отляво надясно) Марин Янев, Кирил Кавадарков, Борис Луканов, Петя Силянова, Иван Налбантов, Меглена Караламбова и Нина Стамова по време на записа на пиесата във Второ студио на БНР.

Град на спасението

Една вечер полъхна
от морето на миди.
И докато въздъхна,
младостта си отиде.

Младостта си отиде
само в пет-шест секунди.
Младостта си отиде
като „глория мунди”.

Ах, в небесната карта
фарът мига и стене.
Той упътва инфаркта
къмто моите вени.

Мен животът обаче
със въпрос ще ме гледа.
Аз бях бунт неудачен -
победих без победа.


Иван Радоев, 1959

За Иван Радоев:

Боян Папазов: Знам само един интелектуалец. Казва се Иван Радоев. Щастлив съм, че го познавах.

Младен Киселов: Достойнството е темата на Иван Радоев.

Весела Радоева: Суетата му беше чужда. Той искаше млади – млади и енергични, чисти хора да поемат и променят страната. Вярваше в това и не прие нито един от големите постове, които му се предлагаха.

Иван Радоев-син: Да се расте в семейство като моето, е щастие. Винаги съм бил обграден от много любов и внимание. Трудно е да се говори за детството, защото това са най-щастливите години за мен, раят.

Найден Вълчев: Много от връстниците му и от по-младите му приятели имат толкова пито-неплатено, а той, най-яркият лирик, колко несправедливи укори чу. За да излизат книгите му след дълги и мъчителни мълчания. Да бъдат само няколко на брой.
 

Озверяване

Аз съм склонен да ме няма.
Да изплюем последните си думи -
да си дадем оцет вместо вино
и векът да си измие ръцете.

Аз съм склонен. Ето я бездната!
Да свалим лицата си - безмолитвени,
и с едно остро обръщане да се погълнем!

Аз съм склонен на тоя световен финал.
Но... да оставим децата си на хълма.
Все някой трябва да ни прокълне.

Иван Радоев, 1990

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна