Късно в сряда Парламентът прие републиканския бюджет за 2016 г. По принцип това събитие се смята от политиците и анализаторите за едно от най-важните през годината. Под влияние на безкрайните бюджетни приказки от всички медии, но и поради факта, че държавата си остава най-големият работодател и инвеститор в страната, много от обикновените българи също следяха отблизо дебатите и се вълнуват от основните показатели на публичния бюджет, тъй като от него зависят техните заплати, пенсии, помощи, стипендии и т.н.
Тази година всичко мина сравнително гладко с няколко малки, но болезнени и показателни изключения. Освен фантасмагоричните спекулации на някои екзотични анализатори, повечето наблюдатели признаха, че новият публичен бюджет не предлага никакви сензации, че е доста технократски и че не вещае нещо апокалиптично или драматично за другата година в социално-икономическото битие на обикновения българин, а крайцерска бюджетна скорост без вълни и вълнения, при сравнително комфортни условия и леко навъсено небе. Това за небето се отнася за международното положение, тероризма и други конфронтации, които заплашват спокойствието не само на българите и не само в Европа. Но това е друга тема, макар че има и бюджетно измерение, тъй като парите за отбрана и сигурност се вдигат.
Най-много пари управляващите отделят за инфраструктурни проекти и за здраве. Дават малко и в социалната сфера за пенсии и помощи, поотпускат колана на публичната администрация и... толкоз. Тази скромност и пестеливост важат и по отношение на данъците – те няма да се повишават и си остават на досегашното равнище. Приходите на бюджета ще растат заедно с ръста на БВП, т.е. под 2%, плюс външни заеми, които могат да достигнат тавана от 2,7 млрд. евро, но надали. В крайна сметка публичният дефицит ще падне до около 2% от БВП и ще бъде приемлив за Брюксел.
При тази консервативна бюджетна политика как ще направим толкова обещаваните и толкова очаквани реформи в образованието, полицията, правосъдието, здравеопазването, питат наблюдатели. Ами не всичко става с пари, понякога политическата воля е по-важна, отговарят управляващите и напомнят, че тези реформи имат точно обратната цел – да намалят неуместните разходи и да подобрят ефективността на различните социални системи. Звучи добре и разумно, остава да видим дали е точно така. Че имаме основания да се съмняваме говори скорошният пример с полицията – щом властите поискаха чрез реформи да спестят пари от щедрите привилегии за полицаите, те скочиха като един и провалиха правителствените планове.
