3
Къщата-музей „Димитър Пешев“ в гр. Кюстендил е паметник на културата, възстановен в наши дни, за да събере на едно място паметта за онези българи, които през 1943 г. успяха да изтръгнат от „хватката на Хитлер“ около 50 хиляди евреи, подготвени за депортация от България. Димитър Пешев – тогава подпредседател на Парламента, е сред хората, допринесли най-много за спасението им. Но идвайки в къщата му, всеки научава и за другите кюстендилци, допринесли за успеха на хуманното дело. Постоянно действащата изложба с оригинални вещи, снимки и факсимилета разказва за събитията от март 1943 г. и сформирането на делегацията от видни кюстендилски граждани, които възприели спасяването на евреите като свой дълг.
През 1940 г. е гласуван и приет антисемитският Закон за защита на нацията, а заседанието е водено от подпредседателя на XXV народно събрание Димитър Пешев. Три години по-късно, на 8 март 1943 г. с него се свързват кюстендилски граждани. Те съобщават за подписана тайна спогодба с Третия райх за депортиране на близо 50 хиляди евреи от България към Германия във връзка с т.нар. „Окончателно решение на еврейския въпрос“. В делегацията от Кюстендил са депутатът Петър Михалев, търговецът Асен Суичмезов, учителят Владимир Куртев и адвокатът Иван Момчилов. Пешев не е безразличен към тревогата на своите будни съграждани и на 17 март написва остро протестно писмо до премиера Богдан Филов против депортацията на евреите. За действията си получава подкрепа от общо 43 народни представители. Дни по-късно Пешев е свален от поста си в Народното събрание. Обстоятелството, че в парламента бурно се дискутират тайните планове на Третия райх, е една от основните причини за осуетяване на депортацията на българските евреи.
Ние притежаваме много сериозна културна ценност – двете чернови на писмото, написани от Димитър Пешев до премиера Богдан Филов – казва авторът на музейната експозиция д-р Ангел Джонев, специалист по Нова история на България. Той добавя подробности за събитията около спасяването на евреите.
Пешев не иска да сваля правителството, нито пък неговите депутати-съмишленици го искат. Важно е „да бъде запазена честта и достойнството на България – така е записано в самото изложение на писмото. В крайна сметка, през март 1943 г. нито един български евреин от довоенните предели на царството не е изведен към лагерите на смъртта, което е изключително важно. Това възпира държавната машина и тя се насочва към други действия по ограничаване на правата на евреите през май 1943 г. Евреите са изведени от София, това е около половината от общността им, и са разселени из различни села и малки градове в провинцията. Но решителният момент по тяхното спасяване се дължи на гражданската съвест на будните общественици с голям авторитет в Кюстендил, които спират планираната депортация. Това се разказва в по-голямата част от експозицията в къщата-музей „Димитър Пешев“. Документи свидетелстват както за спасените, така и за спасителите. По-голямата част от еврейската общност напуска България в зората на новия, социалистически режим и се установява в Израел. Идващите от България там представляват съществена част от новата държава, създадена предимно от бежанци от цяла Европа. Но българските евреи с гордост заявяват, че те не са бежанци, а са емигранти, че са напуснали доброволно своята родина, а не са бягали от никакво сериозно насилие – разказва д-р Ангел Джонев.
За разлика от българските евреи, всеки един от кюстендилските радетели за спасяването им има нерадостна съдба. Върху тях до голяма степен се стоварват т.нар.мероприятия на Народната власт след 9 септември 1944 г., когато в страната се установява просъветски режим. Въпреки безспорния принос на Димитър Пешев по Еврейския въпрос, през 1945 г. Народният съд, организиран в разрез с действащата Търновска конституция, го осъжда на затвор, лишаване от граждански права и пълна конфискация на дом и имущество. След излизането си от затвора Димитър Пешев живее в бедност.
Какво още раказват документите, разбираме от уредника на музейната експозиция д-р Ангел Джонев:
Самият Димитър Пешев е осъден заедно със своя колега Петър Михалев и за „гонение срещу евреите“. В експозицията на Къщата- музей в Кюстендил пазим обвинителния акт, екземпляр, съхранен от роднините на Пешев, където той е представен като гонител на евреите. И като такъв, и като представител на някогашното управляващо мнозинство, е осъден на конфискация на цялото имущество. Това е един много интересен исторически цинизъм от втората половина на 20-ти век, когато човек не може да живее в собственото си жилище, а в него е настанен един от функционерите на комунистическото движение. Подобна е съдбата на друг спасител на българските евреи, депутата от 25-то Народно събрание Петър Михалев. Той е осъден на доживотен строг тъмничен затвор, заменен по-късно с 3-годишна присъда, наблюдаван е от органите на Държавна сигурност. Да не говорим за учителя Владимир Куртев, който изчезва безследно през 1946 г. и до момента не се знае къде е гробът му. След 60-те години отделни евреи, а след това и държавата Израел се интересуват от съдбата на спасителите и материално подпомагат оцелелите: Асен Суичмезов, Димитър Пешев и Петър Михалев. Те, както и Владимир Куртев, са признати за праведници и са почитани от народа на Израел.
