Целият свят е поредица от чудеса, но ние толкова сме свикнали с тях, че ги наричаме обикновени неща. Андерсен.
The whole world is a series of miracles, but we’re so used to them we call them ordinary things. Andersen.
Цветята на малката Ида е една от приказките на Андерсен, които демонстрират съвсем конкретно и буквално какво означава тази мисъл на датския разказвач. Ако погледнем от тази перспектива, излиза, че всъщност разликата между бит и абстракция, проза и поезия е въпрос на чувствителност...
Това е една от любимите ми приказки на Ханс Кристиан Андерсен. Тази магическа история разказва за цветя, които оживяват, докато човек спи, и стават още много странни неща. Това е абсолютната ми любов, казва една читателска рецензия на Цветята.
Приказката е публикувана на 8 май 1835 година като една от четирите приказки, събрани в първото издание на Андерсен изобщо. За разлика от останалите три приказки „Малката кибритопродавачка“, „Малкият Клаус и големият Клаус“ и „Принцесата и граховото зърно“, които преразказват истории с фолклорен произход, Цветята на малката Ида е изцяло измислена от Андерсен, при това с конкретна цел и с посвещение на конкретна личност – Ida Thiele, дъщерята на фолклориста Just Matthias Thiele, който изиграва ролята на един от ранните благодетели в живота на Андерсен.
Издателят плаща на Андерсен 30 сребърни долара за ръкописа, а цената на книжката от 61 страници е 24 шилинга.
Цветята на малката Ида е реализирана като продукция на Радиотеатъра през 2007 година от режисьора Георги Михалков с музиката и звукорежисурата на Иван Драголов и с актьорското участие на Ива Караманчева, Мариан Маринов, Ана Вълчанова и Георги Михалков. Насладете и се в ранното съботно излъчване.
Андерсен: Животът сам по себе си е най-прекрасната приказка. Andersen: Life itself is the most wonderful fairy tale.
