Et si tu n'existais pas
Dis-moi pourquoi j'existerais
Pour trainer dans un monde sans toi
Sans espoir et sans regret
Et si tu n'existais pas
J'essaierais d'inventer l'amour
Comme un peintre qui voit sous ses doigts
Naître les couleurs du jour
Et qui n'en revient pas…
И ако ти не съществуваше
Кажи ми защо аз да съществувам
За да се скитам в един свят без теб
Без надежда и без съжаление
И ако ти не съществуваше
Щях да се опитам да измисли любовта
Като художник, който вижда как под пръстите
Се раждат цветовете на деня
И не успява да ги улови…
Това е фичър в прослава на любовта. В прослава на смелостта да отстояваш любовта си. В подкрепа на нестандартното. В защита на чупенето на стереотипи.
Песента на Жо Дасен създава неговия подтекст, амбианс и своеобразна рамка. Асоциирането с историята на Ромео и Жулиета е също ясно и търсено. Но и за секунда да не ви минава през главата мисълта, че тук ще става въпрос за някаква мелодрама. Фичърът на Таня Шахова „отскача“ от банализирането на песента Et si tu n'existais pas с историята на взаимоотношенията между двама влюбени, като същевременно задълбава в изречението „ и не успява да ги улови“ . Тук е ключът за тази истинска, недекорирана и нефалшифицирана любовна история, където детайлите са като раждащите се цветове на деня, които се изплъзват, неуловими са, но създават плътен и впечатляващ диалог между той и тя.
