Това вече е безобразие. Блокадата с трактори и друга тежка селскостопанска техника на границата ни с Гърция, организирана от гръцки фермери, опъна до краен предел и през отминаващата седмица нервите на българските превозвачи. Техните тирове се наредиха в километрични опашки от двете страни на два основни контролно-пропускателни пункта – „Кулата – Промахон” и „Илинден – Ексохи”.
Гръцките фермери протестират срещу намерението на правителството на Ципрас да увеличи техните данъци и осигуровки. Е добре, нека се бунтуват, протестират и стачкуват, нормално е да си недоволен и да реагираш когато ти бъркат в джоба и правят живота ти по-труден. Но изниква въпросът редно ли е тези фермери със своите действия също да бъркат в джоба и да правят живота по-труден на българските превозвачи? Забавянето на тировете със стока води до загуби не само на превозвачите, но и на производителите на тази стока, и на търговците, които трябва да я реализират на пазара. Експерти изчислиха, че загубите само на превозвачите възлизат ежедневно на около 100 хиляди евро.
Тази блокада не е прецедент, и друг път, по други поводи, гръцки фермери са блокирали граничните ни пунктове. Питам се, не е ли малко странно, че в разгара на зимата, както е в случая, съседните земеделци паркират трактори и подобни на сред пътя и гледат сеир? Защо не правят блокади през активния селскостопански сезон, когато тази техника е нужна на полето? И още. Не познавам гръцките закони, но възможно ли е те да разрешават в мирно време да бъдат блокирани безнаказано в продължение на дни държавни пътища, свързващи две съседни страни-членки на ЕС? Или пък гръцките власти не разполагат със специални части за борба с масовите безредици? Защото едно е правото на протест и стачка, друго е да действаш на ръба на закона и морала.
А какви действия предприеха българските институции? Раздвижиха се едва когато медиите разгласиха „поканата” на гневни шофьори на тирове отправена към министри и депутати от София да прекарат само една нощ на бивак край пътя заедно тях. И така, министерството на външните работи официално информира Европейската комисия за създалата се ситуация на граничните пунктове с Гърция” и поиска комисията да „предприеме действия за преодоляване на проблема във възможно най-кратък срок. В писмото се отбелязва, че в случая „Гърция не изпълнява свои задължения, свързани с основни свободи в рамките на ЕС, като свободно движение на хора и стоки между държавите-членки”. Някои политици обаче отбелязаха с ирония, че ЕК едва ли ще се дигне от Брюксел, за да дойде да разчисти границата. За утеха на потърпевшите, външният министър Даниел Митов съобщи, че са блокирани при произволен режим граничните КПП-та не само с България, но и с Турция и Македония.
Премиерът Бойко Борисов в телефонен разговор с гръцкия си колега Алексис Ципрас подчерта, че „вътрешни проблеми не трябва да се превръщат в повод за нарушаване на правото на свободно движение на хора и стоки” и призова да бъдат осигурени коридори за транзитни превози.
И до тук. Някои наблюдатели се зачудиха дали на българските власти е известно понятието „реципрочни мерки”. И попитаха какво би станало ако София беше наложила временно ембарго на вноса в България на гръцки портокали, мандарини, марули и т.н., докогато гръцките фермери не освободят българските тирове. Изглежда, обаче, че и в този случай криворазбраната дипломация и политическият опортюнизъм пожертваха за пореден път националните интереси.
