В междуведомствената битка за черноморските плажове стана ясно, че на пясъка се формира повече от 70% от летния продукт, който пък носи над 60% от приходите от туризъм. Каза го министърката.
С други думи, у нас този отрасъл не предполага пазарно развитие, а отлежава на природни дадености. Т.е., по-точно е да имаме министерство на чадъра.
Омбрелата, наричана така и у нас в началото на миналия век, носи сянка. Под сянката може и да стават разни работи, но рядко се създава нещо смислено. Защото там се лежи, пресмята, философства, недоволства, поучава и овиква. От всичкото гореречено продукт не става.
Ако туризмът е приоритет – му трябва инфраструктура. Не усвояване на средства, независимо дали народни или прикрити под евродуми народни, а създаване на предпочитани възможности. Което значи база, кадри и култура. От досега правенето е ясно, че той не е приоритет. Независимо от рязаните ленти на ронливи нови шосета, мухлясващи хотели, пластмасови замъци и семинари за браншова заетост.
Инфраструктурата значи качество. Качеството значи изисквания и предвидимост. А ние живеем от кризи с надеждата, че всеки регионален конфликт, оцветена революция, суровинно преразпределение, валутна еквилибристика или султанска прищявка ще ни докара туристи за нечия друга сметка. За да предложим лежане на сянка, пиене и дискусионна компания за малко пари на хора, които не могат да отидат другаде.
