Изтеглянето на част от руското военно присъствие в Сирия принесе много медийно напрежение. И много коментари от звани, незвани и откровени лаици сред политици, сред анализатори и сред трупащи вербално самочувствие журналисти. Естествено, причините за действията на Кремъл са комплексни - и като геостратегия, и като политическа тежест, и като финанси, и като военно-полигонна дейност. Та, редят се цифри, декларации, картография. И като че ли се забравя нещо което, слушатели на програма „Христо Ботев”, обсъждахме заедно в края на септември миналата година когато реално започна руската военна операция там. Петролът и неговата цена.
Руската икономика е силно, ама много силно е зависима от износа на въглеводороди. Само петролът формира над половината от валутните постъпления. Цена около 45 долара на барел, такива са московските калкулации, гарантира не само устойчивост, а и ръст на тамошното стопанство. Приемлива е и всяка котировка около 40 долара, но това вече, както казват медийните експерти, води до напрежение на макрорамката. Но става. Още повече, когато стандартът на живот е дебалансиран в името на борбата с лошия околен свят и патриотизма за Украйна.
